Един декемврийски следобед, в деня на Бъдни вечер, улиците на малко градче бяха изпълнени с глъчка и хора. Макар че навън имаше гъста мъгла и беше студено и мрачно, това не спираше жителите да вършат задачите си. Всеки бързаше да избере подарък за любим човек, да купи храна за вечеря, да посрещне близък, идващ за празника. На витрините на всички магазини светеха коледни лампички, проблясваха весели играчки и елхи. Усмивките и мекият глас на минувачите ехтяха из улиците.
По една тясна улица вървяха една стара жена и момче, облечени с износени и кърпени дрехи. Бабичката стискаше кесия в едната си ръка, а в другата – ръката на детето. Те вървяха бързо и прегърбени.
- Бабо, бабо! Нали след като купим хляб и сирене, ще ми купиш захарно петле?
- Да, внучето ми. Нали утре е Коледа? - завърши тя и двамата отново продължиха. Навън заваля сняг, а старицата извади шапка и покри главата на момчето. Скоро стигнаха до пекарната, откъдето се носеше аромат на топъл хляб, банички и сладкиши. Бабата вле ...