Един декемврийски следобед, в деня на Бъдни вечер, улиците на малко градче бяха изпълнени с глъчка и хора. Макар че навън имаше гъста мъгла и беше студено и мрачно, това не спираше жителите да вършат задачите си. Всеки бързаше да избере подарък за любим човек, да купи храна за вечеря, да посрещне близък, идващ за празника. На витрините на всички магазини светеха коледни лампички, проблясваха весели играчки и елхи. Усмивките и мекият глас на минувачите ехтяха из улиците.
По една тясна улица вървяха една стара жена и момче, облечени с износени и кърпени дрехи. Бабичката стискаше кесия в едната си ръка, а в другата – ръката на детето. Те вървяха бързо и прегърбени.
- Бабо, бабо! Нали след като купим хляб и сирене, ще ми купиш захарно петле?
- Да, внучето ми. Нали утре е Коледа? - завърши тя и двамата отново продължиха. Навън заваля сняг, а старицата извади шапка и покри главата на момчето. Скоро стигнаха до пекарната, откъдето се носеше аромат на топъл хляб, банички и сладкиши. Бабата влезе вътре, а детето я изчака навън. То чу шум иззад кофите и надникна. В ъгъла видя една сбръчкана от студа млада жена и нейното момиче. Те бяха облечени с дрипи, краката им бяха боси, а телата - премръзнали. Момчето побягна до пекарната и взе парите за захарно петле от кесията на баба си, като ù обясни за случилото се и я помоли да купи хляб.
- Бабо, аз не искам петле. Ще се нахраня и с това, което имаме. Но жената и детето изглеждаха много зле. Моля те, нека купя хляб.
- Добре, добре ще направиш, баба. Иди и купи! - след това момчето изприпка и взе един хляб. То побърза и отиде до ъгъла на сградата. Свали шапката си и я нахлузи на главата на момичето. После подаде хляба на жената.
- Това е за вас, госпожо. Хапнете си.
- Благодаря ти, дете. Много хубав коледен подарък! Нека господ ви даде здраве! - отвърна жената и разчупи хляба. Момиченцето го прегърна и му прошепна, че е ангел, дошъл на земята и отново се сгуши до майка си. На лицата им грееше усмивка. Момчето отново се върна при баба си и също я прегърна.
- О, бабо, мила бабо! Колко много те обичам! Сега разбирам какъв е истинският коледен подарък.
- И аз те обичам, внучето ми. Хайде сега да тичаме вкъщи и да сядаме на масата. Нека посрещнем Бъдни вечер у дома - завърши старицата и двамата отново тръгнаха по тясната улица. Мъглата се разсея и на небето грейнаха милиони звезди, които още повече разкрасяваха раждането на Божия син.
© Далия Стефанова All rights reserved.