Било време. Коледа знаела,че трябва да тръгва. Навсякъде я чакали. Цяла година мислила за това, но някак без успех, без отговор ,беp... какво? Решила време е да ги питам всичките Вярата, Любовта, Надеждата, а може Добротата, Смехът, Милостта, а даже Болката и Смъртта. Те всички съществуват през цялата година. Тя само веднъж за кратко. Но какво да ги питам? Коледа посърнала. Аз лоша ли съм, че ме има само веднъж в годината. Но пък Коледа е за всички, зарадвала се тя. Всички ме празнуват. Всички ме ликуват. И всички ме забравят.

Нямаше време за срещи. Защо да не ги прегърне Всичките и да изпълни денят си с това което е дошло за всеки от Човеците Добро - Лошо, Тъжно - Весело, но отминаващо като нея и пак идващо.

Трябваше да бърза. Времето и дойде и щеше да отмине.

ВЕСЕЛА КОЛЕДА!