17 янв. 2011 г., 22:49
2 мин за четене
Коледната ми изповед
Току-що видях прекрасното: на пръв поглед още едно куче, но то се различи, дишащото сякаш отвори вратата на къщата и прикани другаря си – малкото изплашено животно, да го последва вътре. И тогава виждаш дете, носещо сърцето на Коледа, каращо приятелчето си да направи нещо с него. Толкова невинно и чисто действие. А очакването някой да ги види и да им се скара за стореното е още по-тихо вълнуващо. Срещаме това често, случва ни се също така често, но за да не сме съзерцали красотата му, значи не сме поискали, а трикът работи, усмихваме се.
А това беше едно малко коледно чудо. Ние мислим за същите, случващи се в мисълта ни, теглена към самата Коледа, но рядко ги виждаме, а те непрестанно стоплят някой около нас. Подарената усмивка на самотния, подадената ръка към бедния, всичко малко предхожда вълшебната нощ на сътворения. Контрастни незабравими изживявания, на които се отдаваме в това вълшебно време от годината. Падащи снежинки, като изрисувани с божията ръка, застив ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация