19 дек. 2020 г., 19:34

Коледно писмо 

  Проза
542 2 4

 

Часът е близо 12. Не мога да заспя. Умът ми е там. В коледното писмо. Ставам. Правя няколко крачки. Сядам на стола. Минават още 2-3 минути в мислене дали наистина го искам. Започвам. Пиша първите няколко реда и се сещам, че ако нормалните хора ме видят ще избухнат в смях. Мачкам листа. Започвам на ново. Пожелавам си невъзможни неща. Наистина са невъзможни. Ръката ми спира и почва. Пиша, пиша и пак пиша. А после плача. Напук довършвам писмото и го оставям под елхата. Моля се всичко да се сбъдне. Заспивам.

***********************************************

Събуждам се. Писмото е под елхата. Никой не е идвал. Мама и тате все още не са се върнали. От оня свят.

© Михаела Илиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??