Повъртя така чашата си, погледна ме и тихичко продължи,

- Чрез супермакет доставиха кошонче шоколади ''Милка'' и три касети с портокали. Дали децата ядоха по цял шоколад и портокал, кой да ти каже, но веднага предложиха '' Ще ви дадем Удостоверение за дарител, но сега нямаме формуляр, оставете си данните ''. Не ми трябва удостоверение, от добри чувства го правя, да се почувстват децата истински деца. Казах и на двете директорки, че мога да изпращам детски неща събрани от църква или по благотворителни прояви, сякаш се бяха наговорили с един и същи въпрос '' А кой ще поеме транспорта, годни ли са за повторна употреба, дезинфекцирани ли са...'' Придружавах пратките няколко пъти, представях сертификати за обеззаразяване, писма от дарителските кампании. Правех го заради децата, не за персонала...

Пропуснах, минах и покрай последния дом-сиропиталище, съвсем друг вид и изглед имаха питомците, захапали цигари,гримирани и предизвикателни. Разбрахме се с директорката да даря нови  спални комплекти в различни цветове, за момичетата, розови с три различни цветни линии, за момчета бели и пак с три линии. След няколко дни  минавам из града, балконите и просторите по дворовете окичени с такъв цвят спални комплекти. Нищо не се е променило, даже и да имаш мотивация за дарение.

И постепенно този ми ангажимент отмря, по намиране на дарения от тук, разходи и нерви по транспорт и докато стигне до получателя, не казвам крайния получател, може би той не подозира, че някой е минал през тези перипетии и иска да направи животът им  малко по-добър.

           Тежка въздишка се изтръгна от нея. Погледнах я, погледът й отново се рееше някъде, очите й наистина бяха пресъхнали за такъв род сълзи, даже гласът й беше равномеен, апатичен, Само дланта й потреперваше в моята. Погалих я, почувствала топла длан  се отпусна.

Настъпи ново тягостно мълчание. Дали отново, защото  зачовъркахме раната на липсващата майчина обич...

           Едва сега долових навън поривите на вятъра, синоптиците обещаваха лошо време от циклона над Западна Европа, студ  и обилни снеговалежи. Усмихнах се ей така по навик, нека да е лошо време, аз съм си в къщи на топличко, имам жива дружинка с която  да бърборя вече приятни неща, а не телевизор, той да говори, а да не ме слуша какво му отговарям.

- Студено ли ти е  - пипитах шепнешком

- Да ...

- Да те преместя ли на дивана

- Да...

Подхванах я нежно, бяхме на един дъх разстояние. Има ли такъв поглед '' неразбиращи очи'', такива се бяха вперили в мен.

Поставих  я бавно на дивана, разстелих кашмиреното одеало по гърбовете ни, прибрахме краищата му  около нас и по коленее ни.

Замряхме така. Отблясъците на лампата играеха по недопитото червено вино в чашите ни.

Топлината ни унесе и сме задрямали, не по- скоро заспали...

Разбуди ме тишината. В обятията ми Гергана дишаше едва-едва, погледнах през открехнатото перде, охо, колко  много сняг е навалял и не спира, всичко затиснато в бялата му пелена. Големият стенен часовник безмълвно показваше 9 и 45 минути сутринта.

Не смеех да шавна за да не разваля магията със спящата Гергана.

Но мобилният ми не беше на това мнение, упорито звънеше и подскачаше

- Петер, видяхте ли какъв хубав сняг е навалял - бодрият глас на фрау Вера - Каня ви  с момичетото ти на кафе и кейк. Заповядайте.

Погалих Гергана по косата, тя се притисна към мен.

- Гери, Гергана, не спиш нали - насмешливо попитах - Фрау Вера се обади и ни кани на кафе, виж колко сняг е наваляло

- Само да попитам, така и тук ли сме спали, даже не сме допили и виното, браво на нас - засмя се тя - Колко време  имам да се приготвя

- Минус две минути - през смях отговорих

И от къде набрах този кураж, целунах едната, другата бузка, без да се суетя и по устните.

- Готова си, добре че нямаш много грим и червило, та да се размаже

- О, имам, имам, но ти мина много набързо, ето виж...

Страсна целувка се залепи по устните ми, придърпах я към себе си.

- А не трябваше ли да ходим на кафе. Да го оставм за после, а сега да се постегна, а ти да видиш трябва ли да правиш пътека до пътната врата, тротоара, и до фрау Вера.

Колко му е да разкърша снага и да почистя снега, нещо топло се бе загнездило в мен и не чувствах  ни умора, ни  студа.

Гергана ми се стори много по-привлекателна под лекото гримче, косата  свободно разпусната, червило, по бузките руж, дебел полуовер, ризката със загадъчно разкопчано горно копченце, черни дънки затъкнати в ботите . До нея аз, като каубой, с червено-черна вълнена  зимна риза на квадрати, отдолу бяла тениска и дежурния мъжки атрибут  дънките, защото не искат гладене и чат-пат пране. Взех бутилка червено вино, пакет солети и звъним. Фрау Вера ни посрещна с усмивка, успяла е даже и с домашна прическа. Топлина и уют ни лъхна от кухнята й

Потръгна и разговорът, за зимното време , разказваше ни  за близките околности  където са ходили на разходка, как пред очите й се е променило градчето, спомена  отново за починалия си съпруг и нерадост да си сам на света.И уж дойдохме за малко, а се застояхме.

- Идвайте, винаги сте добре дошли тук - на изповодяк каза тя .

Прегърна Гергана в някаква продължителна майчинска или бабинска искрена прегръдка, погали лицето й.

А снегът не спираше, беше затрупал изчистената пътека.

- Ох, ако затънем в някоя снежна преспа, дали ще ни намерят и издърпат - смееше се Гери

- Хайде , качвай се на гърба ми, ако затънем ти ще се виждаш и ще викаш за помощ - шеговито подхвърлих и приклекнах пред нея.

Тя се покачи на гърба ми, прегърна ме и потеглихме

В  дворчето ми се завъртях уж неловко, подхлъзнах се и тупнахме в снега. Онемяхме ли, устните ни се намериха през пара, взимахме си въздух и вкопчени един в друг се въргаляхме из снега. Бяхме щастливи като деца, всъщност дали като деца, някога  някой е правил подобни неща с нас. Станахме като снежни човеци, нослетата и бузките ни бяха зачервени, замеряхме се със снежни топки.Смеехме се на шегата си

харесваше ни тази спонтанна игра, сякаш бяхме снежинки подгонени от вятъра.

- Гери, не се ли намокрихме достатъчно - плахо казах - Хайде да се прибираме, и утре е ден, и утре ще има сняг, да не изтинем и да се разболеем

- Напълно си прав, трябва да мислим и за утрешния ден - съгласи се тя

Трескаво събличахме  мокрите си дрехи в топлото  антре един срещу друг. Бяхме прогизнали.

Тя се обърна гърбом, разкопча сутиена си, опипа го с ръка, допря го до бузките, до устните си, погледна ме

- Мокър е - измърмори

- Ами хвърляй го за пране и за сушене

Зърнах за миг голите й гърди, настръхнали от хладината, по бикините й отзад, личеше голямо мокро петно.

- И гашетата, извинявай бикините ти са мокри, бягай в банята да се напариш, ще ти донеса хавлия, кърпи, а аз ще оправя тук.

Както се казва изчезна яко дим към банята, чу се шуртене на вода от душа.

Погледнах се, ами и аз съм същия, настръхнал без дрехи, само по едни шарени мокри боксерки. Сложих на голо  някакъв клин, вълнена блуза, чорапи. Две хавлии, две кърпи,вълнен потник, тениска, дебела поло фланела, вълнен клин, термопанталон, жилетка, натрупах всичко на леглото в наречената ''нейна'' стая. Зачаках пред банята с хавлия и кърпа в ръка. Шуртенето на водата спря.

- Гергана, отпред съм с хавлия и кърпа,... да се пресегнеш да ги вземеш.

Гола , почервеняла дамска ръка се показа през открехнатата врата, подадох й ги.

- В твоята стая съм оставил дрехи за преобличане, извинявай нямам сешоар, но има оше хавлии и кърпи, ще се справиш....После ще слоцим дрехите да се сушат или изперат.

Минах и аз процедурата по напарване и къпане, и облечен в топлите дрехи я  зачаках да се покаже от стаята си. Малко остана да не прихна в смях, но запазих самообладание. Все едно дебелото човече от детските комикси, с червени бузки и разрошено, дрешките му стоят широки, широки и една връз друга, и шарени вълнени баварски чорапи.

- Добре ли си, изглеждаш прекрасно - направих комплимента

- А, и по-добре  съм била - засмя се тя и подръпна широките панталони и блуза - Но , играта ни, забавлението по-точно си заслужаваше

- Безспорно, от кога не бях лудувал така и аз.

- А знаеш ли, че червеното вино и без черен пипер помага против евентуална настинка, а имаш ли

- Имам, най-малко са 10 бутилки, ще ни стигнат ли

- Не знам, но да пробваме, давам чашите а ти режи мезето и да започваме .

Прихнахме да се смеем и всеки се завъртя около оста си във въображаем  танц.

            Виното искреше в чашите и в очите ни. Вдигнахме тост за снежинките играещи навън, за отрупаните със сняг борове, за фрау Вера, на нас самите. Беше ни леко на душите, че сме си споделили тъжните неща от живота.