„Всяка сутрин е време да започнете живота си отначало.“
Това е мисъл, разпространявана в различни постове. Не мога да я приема като мисъл, а като мъдрост – въобще.
Всяка минута, всеки час, ден, година са продължение на предишните. Всяка мисъл е продължение на предишната, или свързана с нея. Всяка крачка от пътя е продължение от пътя, който сме поели. Дори и спирането за отдих, или размисъл е продължение, защото времето тече. Всичко е земен и космически кръговрат. Как може да кажем „отначало“? Може би правилно е „да го променим“, но то пак е на основата на пътя ни до момента и ако срещнем сериозни препятствия да изменим траекторията, но тая промяна е на основата на предишни решения, основани на данните от миналото ни до тази сутрин. „Отначало“ - как – без това, което обичаме, без близки, приятели, дом, корен, родина, цветята, животните, реката, морето, планината, чувствата ни...? Мислите ли, че това е реално и не е ли пълен духовен срив? А, нали искаме да се доближим до щастието. Възмож ...