„Всяка сутрин е време да започнете живота си отначало.“
Това е мисъл, разпространявана в различни постове. Не мога да я приема като мисъл, а като мъдрост – въобще.
Всяка минута, всеки час, ден, година са продължение на предишните. Всяка мисъл е продължение на предишната, или свързана с нея. Всяка крачка от пътя е продължение от пътя, който сме поели. Дори и спирането за отдих, или размисъл е продължение, защото времето тече. Всичко е земен и космически кръговрат. Как може да кажем „отначало“? Може би правилно е „да го променим“, но то пак е на основата на пътя ни до момента и ако срещнем сериозни препятствия да изменим траекторията, но тая промяна е на основата на предишни решения, основани на данните от миналото ни до тази сутрин. „Отначало“ - как – без това, което обичаме, без близки, приятели, дом, корен, родина, цветята, животните, реката, морето, планината, чувствата ни...? Мислите ли, че това е реално и не е ли пълен духовен срив? А, нали искаме да се доближим до щастието. Възможно е, но чрез дребни промени по пътя ни, или поставяне началото на една мечта, която изисква също дълъг път и приемственост с миналото ни, поне в поправяне на направени грешки.
Всяка сутрин се обърнете назад, благодарете за миналото си, защото то е ваша съдба, погледнете зората и я приемете със сърцето си, защото можеше и да я няма и продължете пътя си, начертан преди ден, месец, година, нанесете нужните промени, надградете и запомнете, че всяка минута е продължение на предходната! Нужни са непреходните Вяра, Надежда и Любов... и Мъдрост, за да вървим по пътя, който сме избрали, или е предначертан от съдбата. Бъдете... във всеки миг! Той е ваш... и нека е щастлив!
02 04 2019
Надежда Борисова Аврамова
© Надежда Борисова Всички права запазени