Преди броени дни, разхождайки се в Борисовата градина, пресякох траектория с възрастен господин с голям лигав пес. Човекът явно го сърбеше езика, та се отприщи на приказки. Така разбрах, че е 1939-ти набор - бивш другар от голямото комунистическо доброутро. Опита се да ме агитира да гласувам за червената кандидатка за кметица. Изглеждаше великолепно за годините си и как няма да е така, като се оказа пенсионер с 3 бона пенсия. Та той ми обърна внимание, че главният фаворит за кметското място на столицата - г-н Терзиев, бил от партизанско потекло по дядова линия, от ДС - по бащина линия, но предал идеалите комунистически. Слушах го и се чудех да се смея ли, да плача ли. Та същият този комуняга ме осведоми, че и г-н академика - Денков, настоящ премиер на РБ, бил също от комунистически произход. И питам ви, как няма да е, като комунягите никога не са изпускали нито за миг кокала. Но и без тази информация, осланяйки се на библейския израз - "по плодовете ще ги познаете", ми беше ясно, че то ...