Конкурс за нова съпруга

Разделихме се с Пенелопа по взаимно съгласие. Адвокатът и пледираше за два милиарда в зелено, но накрая кандиса и на един милиард плюс замъка в Бевърли Хилс, един доста поолющен Бойнг и десетина вили по различни краища на света, за да могат бившата съпруга и бившата тъща да посрещат знаменитите си гости. Това горе долу ме устройва предвид обстоятелството, че накрая ще си отдъхна както от жената, така и от тъщата, която поголовно ми отрови живота и го съкрати барем с двадесет години, а бях се наканил да се запиша в клуба на столетниците, занимаващи се активно с голф, американски футбол и секс - игри. Зарекох се при бъдещите си женитби по никой начин да не си позволявам съпруга от балканския регион предвид наличието на активна и жизнерадостна тъща, успяла своевременно до овдовее, защото това ще ми струва барем още двадесет години от живота, да не говорим за още някой милиард в зелено.

Аз като най-обикновен милиардер от Силиконовата долина не мога да си позволя подобни разхищения, въпреки че съм наясно с българското си потекло, понеже пра-пра дядо ми в прастари времена бил кмет на Мамульово, но един ден отишли в конака еничари  заедно с ходжата и си направили майтап, че са дошли да го обрязват, защото не можело така султански служител да ходи необрязан и той духнал през къра, зарязвайки селото, конака, и пра- пра бабата; бягал през девет планини в десета, накрая хванал кораб през Атлантика и доплувал чак до Американския бряг.

Тук набързо си сменил името от Иван на Джон и се втурнал да покорява новия свят, само че това не било лесна работа ; имало преди него и други, които стрелят много бързо, така че на първо време се хванал чирак в една работилница за мокасини и докато усвоявал занаята, пасял между другото и говедата на чорбаджията. После набързо станал калфа и набързо се оженил за новата ми пра-пра баба, която открила някакво особено достойнство, скрито в потурите му, а освен това се оказало, че е дъщеря на чорбаджията и не мирясала докато не ги оженят. За съжаление неговите потомци хвърлили потурите и навлекли джинси, но това явно не се е отразило на въпросното достойнство, защото се славели като коцкари и често си сменяли булките, за сметка на бизнеса, който накрая съвсем затихнал, въпреки новите технологии и многобройни инвестиции. Ако не беше се появила тази мода с компютрите и софтуера, може би и аз до сега щях още да кърпя мокасини, но после се оказа, че съм компютърен гений, защото един ден бъзикайки се с една стара бракма на Ай би ем , успях случайно да селекционирам някакъв доста злобен вирус, който им разказа играта на всички компютърни величия и интернет маниаци. Тогава се явих в ролята на спасител и направих подходяща антивирусна програма, с което тръгна и големия бизнес. Така покрай тези вируси и антивируси, които периодично фабрикувах и пусках в интернет, старата работилница за мокасини се превърна в гигантска софтуерна компания, а аз в скромен милиардер от Силиконовата долина, притежаващ малко кварталче в Бевърли Хилс, няколко островчета в Полинезия и Малайския архипелаг, парцел от пет - шестстотин квадратни километра с вила в устието на Макензи, където ходя на лов за моржове и бели мечки, както и подобна такава край един действащ вулкан на Антарктида, няколко подобни в централна Африка, където отглеждам лъвове и гепарди, също така в  Австралия и Латинска Америка, повечето от които бившата ми съпруга изобщо не знае, защото сигурно щеше да ме забърше с още някой милиард. За сметка на това и дадох доста от транспортните средства, но повечето успях да запазя: два не големи пътнически кораба,  две яхти, два средно големи Боинга, пет- шест хеликоптера, а автомобилите не си спомням колко са.

И кой дявол ме караше да се женя нямам представа. Те едни пичове от клуба на милионерите ме запознаха с тази Пенелопа, та оттогава мразя да си имам работа с хора от простолюдието, но каква полза след като се обърна каруцата. Казаха, че била много шик, че идвала от източна Европа, по-точно от България, където някои дори до четиринадесетата си година все още били девствени, а освен това можела да прави чудесни изпълнения в леглото, между другото играела шах, свирела на цук-тромбон, също така участвала в конкурси за мис „Мокра фланелка"- все качества, които определено респектираха и тревожеха милиардерската ми душа. Истина беше, че тази Пенелопа е невероятно екзотична, освен това умееше изумително да се глези и аз набързо се влюбих като пубертетен юноша, не само защото ме впечатлиха двете и симетрични брадавици на челото, леко извитите крака във форма на буквата „О", но и слуховете за невероятната и майка, която също имала брадавица, умеела да точи катми, да прави пилаф и да пише текстове за песни от  модерния жанр в българската музика - така наречената чалга- изместила почти напълно както естрадата, така и класиката и по която е луднала цялата им творческа интелигенция. Говори се също, че този нов жанр на изток не само е ликвидирал такива архаични форми като рокендрола, тангото, блуса, но и уверено си пробива път към централна и западна Европа, налагайки безкомпромисно навсякъде новите тенденции в българската култура, а самите политици и правителствени чиновници при своите тържества, конференции и разпивки масово са възприели новия български танц кючек - характерен с въртеливи и постъпателни движения в ханша и щракане на пръсти.

Така бях се заплеснал по тази моя Пенелопа, която всъщност се оказа Пена, че отказах годежния пръстен на една голяма Холивудска звезда, която заради мен беше зарязала седмия си съпруг и още поне пет - шест по-малки звезди, фаворитки от различни конкурси за красота, манекенки от различни модни централи, дори една от секретарките на бившия президент, която възнамерява да издаде книга със спомени от емоционалните си преживявания с президента и други пикантни подробности, за които издателствата определено ще я позлатят. Другите стотина кандидатки, повечето от които не бях виждал, въпреки че между тях имаше сенаторски дъщери, принцеси от Европейски аристократични фамилии, дъщери на петролни шейхове, оперни звезди, бивши графини, олимпийски шампионки по вдигане на тежести и какви ли не щеш, така и не успяха да се доредят до мен, защото Пенелопа - Пена ги разгони тотално; дори се пуснаха слухове за няколко опита за самоубийство по особено мъчителен начин; най-болезнено реагираха българките, поради обстоятелството, че тяхна сънародничка ги е изпреварила; особено покъртителен беше оня случай с една българска поетеса, която от мъка по мен изгледала до края цялата новогодишна хумористична програма на националната телевизия и на сутринта я намерили бере душа пред телевизора с тежък емоционален шок. Друга решила да свърши със себе си по още по-драстичен начин и преспала с депутат от управляващата коалиция в резултат на което получила алергичен пристъп и гърчове от погнуса. Трета изяла цяла порция кебапчета с наливна бира Каменица в Тримонциум и се натровила, та едва я върнали от онзи свят след серия от промивки на стомаха. Всички тези тъжни събития дълбоко ме трогнаха, но нямаше как да се оженя за всички българки едновременно; една се оказа достатъчна и предостатъчна и първоначалното ми намерение да си организирам харем бързо отпадна като не особено належащо мероприятие.

Тя- тази Пенелопа - Пена се оказа изключително мобилизирана и прагматична личност.

Първата и работа след като ми надяна халката и ме срита по кокалчетата пред амвона, защото много съм се забавил да произнеса заветното „Да", беше да разгони всичките ми обожателки, дори тези, с които съм преспивал само по веднъж и правил някои дребни подаръци: я вила на Ривиерата край Монте Карло, я хотел в Лас Вегас, я някое Караибско островче с  малка лагуна.

На тази благородна дейност беше наложено вето и аз като всеки наивен и влюбен младоженец бързо се примирих. Освен това бяха прогонени всички козметички, масажистки, маникюристки, фризьорки, рехабилитаторки и ми беше обяснено, че един истински мъж няма нужда от подобни услуги; в краен случай могат да бъдат използвани професионалисти от мъжки пол и самата тя  веднага се възползва от собственото си решение. Скоро по коридорите на замъка се появиха разни космати  и дебеловрати мъжаги с бръснати глави и мрачен поглед, които изместиха старата прислуга и наложиха нов ред във взаимоотношенията.

„Ей, копеле - говори ми на някакъв странен английски един нискочелест индивид с квадратна глава - колкото висок, толкова и широк - Вика те шефът; ела долу в бара да пиеш една ракия като хората!"

Чудя се кой е този шеф и какво значи това  „копеле", после ми обясниха, че на български било нещо като „сър" или „ваше превъзходителство". Както и да е, примирих се с това, но то не беше само едно.

Още първата брачна вечер нахълтаха в спалнята едни типове с кръвясали очи и обясниха, че трябва да слизам долу да черпя с блага ракия, понеже такъв бил обичаят в България. Още по-страшно стана, когато на следващия ден с гръм и трясък се появи самата тъща и започна да обикаля от стая в стая - трябва да има барем петстотин - и да нарежда как трябвало да се преустрои всичко, защото в България не било така, а онака.

По едно време ме повикаха спешно в банкетната зала. Там беше курдисала тъщата с още две загрижени лелки със ситно накъдрени фризури и оглеждаха критично златната статуя на  Аполон в средата на басейна с  амурите и пеещия фонтан.

- Кой е този?- стрелна ме тя навъсено и косъмът на брадавицата се накъдри.

- Това е Аполон - обяснявам аз притеснено - древногръцки бог на слънцето и любовта.

- Не ме интересува какъв бог е, а защо е гол.

- Ами той си е такъв - шикалкавя аз - те тези гръцки богове така си ходят боща - голи и боси.

- Хм, аз мисля, че трябва да вземе да се облече. Къде е тръгнал такъв за срамотиите!

- Но така е навсякъде - обяснявам аз все повече губейки търпение- гол е, защото не му се полагат дрехи.

- Ако трябва ще му купиш дрехи от битака - отсече тя - ами тези деца наоколо - сочи тя амурчетата - защо и те са голи? Каква е тая цигания тук!

- Такива са - ядосвам се аз - голи са.

- Не може така. В България само циганчетата ходят през лятото голи. Ако нямаш пари да ги облечеш, ще ти дам някой лев - категорична е тя и трите разфучани напускат залата. Пуля се след тях, тъпея и си мисля: „ С тези жени май ще си имам грижи. Каквато майката, такава и дъщерята."

Прогнозите ми се оправдаха в максимално кратък срок. Гледам един ден някакъв трактор оре в двора на  замъка баш през зелените площи от декоративна трева, дето преди два месеца наредих да се подмени с нова по случай празника Свети Валентин.

- Ама какво става тук, бе хора, какво правите!?- развиках се аз на работниците, които вървяха с мотики след машината и нещо засяваха.

- Как какво - отговори троснато един тип с каскет и молив зад дясното ухо - господарката така нареди.

- Какво, какво!? Каква е тая господарка; тук аз съм господарят...

- Онази, по-възрастната. Каза, че тук възнамерява да сее домати и патладжани.

- А не каза ли, че и тикви иска да сее! - изревах аз като разярен леопард.

- Вярно. Каза, че може и тикви...

Де да беше само това, но скоро на оградата изкукурига петел и плъзнаха по двора стотина кокошки. Малко по-късно някъде към помещенията за прислугата изквича и прасе.

Както и да е преглътнах омерзението и отидох в клуба на милионерите, за да им се скарам на онези гадове, дето ме запознаха с тая Пенелопа  и майка и. Винаги съм считал, че трябва да се избягват контакти с хора от по- долни прослойки и кой дявол ме караше да пиянствам оная вечер с милионери, нямам представа. Наврях ги в кучешки задник, но каква полза. Един пиян простак ми обясни невъзмутимо:         „ Мандалото хлопна, приятелю. Да си мислил преди да се подписваш на брачния договор." Може и да е прав.

Прибрах се в замъка и там веднага ме осведомиха, че Пенелопа била в лошо настроение и се усамотила в банкетната зала. Крояла някакви планове за преустройство. Аман вече!

Намерих я сама в залата; крачеше замислено напред - назад и отпиваше от една чаша с уиски; айде холан не може без чаша с уиски! Двете и симетрични брадавици бяха придобили морав цвят от тежки мисли.

Тутакси се разнежих. Такъв съм си - слабост някаква: ядосам се за нещо, но като видя Пенелопа опечалена  и сърцето ми се къса от любов. Младо- ненаиграло се...

- Какво има, скъпа, защо си тъжна?

- Мисля, че тук всичко трябва да се пребоядиса - обясни загрижено тя- да се подменят килимите и завесите, да се подменят скулптурите и картините; този Пикасо е вече твърде демодиран; може би трябва да се добави нещо от Исак Данов или Енчо.....

- Какво, какво!? Аха, аха...

- Ами Аполон защо е такъв?

- Какъв такъв - сепнах се аз - дип харен си е. Майка ти също му намери кусури на този Аполон. Няма ли най-после да го оставите на мира!

- Ама не това - успокои ме тя разнежено - гледам, че много му е увиснал органа. Не може то така, та това е все пак бог на любовта...

- И какво предлагаш?

- Мисля, че трябва да бъде в ерекция...

Направо занемях. Реагирах като изкукуригал:

- Но как е възможно, това е класика - част от културата на древна Елада!

- Знам какво е, но нещата се променят. Ние като съвременни българи не можем да оставим един бог в такова окаяно състояние; това ако беше български бог по никой начин нямаше да бъде допуснато. Но такива са те - гърците. Язък им за мурафетите. Поради което настоявам...

Не я изслушах какво настоява и изскочих навън покрусен. Все бива, все може, ама такова чудо никога не бях очаквал. Майката иска да облече голия  Аполон, а дъщерята предпочита той да е не само гол, но и възбуден.  Няма да се учудя, ако се наложи да му търсим за компания някоя разгонена Афродита. Колко му е.

Щях да припадна, когато  една вечер - баш по Ивановден водя гостите си в залата и те в един момент се спряха на прага, зяпнаха и се ококориха, а в следващия буквално се натръшкаха от смях. Това бяха губернаторът на щата, вицепрезидентът, петима сенатори, двама министри, четирима филмови режисьори от Холивуд и двама продуценти, двадесетина филмови звезди, още толкова писатели и сценаристи заедно със съпругите и любовниците си, телевизионни водещи, звезди от шоубизнеса и други, и други. Отначало не можах да загрея, но като се поогледах се хванах за главата. Виждам - отсреща се хили тъщата с двата си златни кучешки зъба  и посреща гостите с хляб и сол, а Аполон ни наблюдава снизходително от своя пиедестал - облечен с някакъв лъскав сивобежов костюм, с вратовръзка, добре изгладен габардинен панталон и  лачен чепик, който нямам представа как са нахлузили. Амурчетата също така бяха прилежно облечени с къси еднотипни панталонки като послушни момченца от кварталната детска градина - с шапчици, мантички и  сандалки. Подобна беше съдбата и на останалите скулптури в цялата зала - барем стотина парчета- всички до един бяха облечени, напарфюмирани и добре сресани. Всички - екипирани по подходящ начин и имаха вид на група весели провинциалисти от средноазиатските Съветски републики, тръгнали на екскурзия из Бевърли Хилс. На това отгоре картините, дето бях купувал от цял свят по разни търгове и съм броил по няколко милиона на парче : Реноар, Сезан, Ван Гог,  Мане, Моне, Пикасо, Гоя, Рембранд, Салвадор Дали и така нататък бяха махнати и на тяхно място се мъдреха някакви репродукции, докарани доколкото разбрах от България, с разни горички, езерца, полянки, палави момиченца, пеперуди, котенца, цветни лехички и други такива кичове, купени вероятно по за един долар от някой битак. На всичко отгоре докато се чудех какво да правя  и потънах в земята от срам, изведнъж в уредбата заблъска някаква неистова ориенталска музика и страховит рев, който би трябвало да бъде песен, само че от тази песен аз получих гърчове и колики и хукнах към тоалетната, а гостите се изпокриха като хлебарки кой къде намери.

Чуваше се само нещо от сорта на:

                             „Камъните падат, мила мамо ма!

                             Падат от небето..."  и т.н.

Хеле успях да дръпна кабела, захранващ уредбата и това ни спаси от сигурно полудяване. В настъпилата тишина видях как гостите  започнаха да прииждат плахо насам  и да се озъртат.

- Какво беше това чудо, бе приятелю? Помислих, че идват талибаните на Осама бен Ладен.

- Споко - отговорих аз и моментално ми светна решението - има малък проблем, но вече е преодолян. Хеликоптерите ни чакат горе на площадката; отиваме на вилата край Сан Диего.

Наистина минута по-късно се натоварихме и запрашихме към Сан Диего, където отпразнувахме подобаващо Ивановден. Аз може да съм Джон, може и за президент да се кандидатирам, може и с цървули да тръгна, но като потомък на славен балкански  род спазвам на общо основание всички православни традиции и християнски празници.

Остана само сенаторът Колинс, който беше доста възрастен и доста глух  и докато разбере какво става, ние бяхме отлетели, а после се изясни, че попаднал в ръцете на тъщата, която не го пуснала никъде и цяла вечер го хранела с фасул, зелеви сърми и тюрлю гювеч, та човекът накрая щял да умре от преяждане; едва го върнали от оня свят.

Все се опасявах, че заради тези изпълнения на тъщата моите приятели ще ме скъсат от майтапи, но те го възприеха като обикновена шега, която съм си направил с тях нарочно, за да развеселя компанията; дори разправяха, че е много оригинално това, дето е така облечен Аполон - с костюм и лачени чепици и че съм надминал дори Кристо Явашев. Още на другия ден в замъка нахлуха  журналисти и фоторепортери да отразят великото чудо, но аз междувременно се бях разпоредил всичко да се оправи, така че този път не успяха да ме направят за резил. Нещо повече, чух че някои от гостите веднага изплагиатствали „новите тенденции" и в доста замъци на местни парвенюта се появили достатъчно много скулптури - копия от работи на древногръцки майстори - облечени официално като за дипломатически прием, но явно приличащи повече на селски ергени, а освен това кичът внезапно станал много модерен в Холивуд.

То щеше да е бял кахър, ако беше само това, но не е. Оказа се, че с тази Пенелопа и майка и имаме принципни различия по почти всички въпроси.  Като рече по едно време: „Искам да стана филмова звезда", иди се оправяй.

А сега де! Чак филмова звезда - малко е трудничко. То ако беше въпрос да се женя за филмова звезда, отдавна да бях го направил, само че на мен ми е дошло до гуша от звезди и хич не ми харесва подобна перспектива.

„Искам, та искам!"

Извади ми душата.  Е добре: станах продуцент на един филм; доколкото си спомням отнасяше се до любовта на една китайска императрица от династията Мин към някакъв монах от манастира Шао Лин, в който моята Пенелопа играеше главната роля. Хвърлих там стотина милиона за тоя дето духа и накрая като рече: „Не го искам този", щях да падна. Не харесвала партньора си.  Ами бяхме ангажирали един китаец - истински монах от манастира и специалист по източни бойни изкуства, но той не бил неин тип. „Как - казва - ще се целувам с този мушморок, как ще си легна с него; на всичко отгоре е и с дръпнати очи. Не и не! Искам Силвестър Сталоун или поне Арнолд Шварценегер."

А сега де! Само Силвестър Сталоун липсваше. Хеле с голям зор я кандърдисахме да изиграе една сцена с китаеца и рече: „Край! До тук!"

И прекратихме снимките за сериала. Идеше ми да и бия шута окончателно, но не можех нищо да направя, защото ония с квадратните глави ме следяха от близо и не разрешаваха косъм да падне от главата и.

- А какво искаш?

- Нищо не искам, отивам си. И изобщо, до гуша ми дойдохте всички с тези ваши китайски супермени...

Така пропадна идеята за нова филмова звезда. Сума пари изгърмяха на вятъра. После изведнъж хукна да става манекенка в модна централа. Те като я видели изпокапали от смях: „Госпожо, вие шалвари за близкоизточния регион ли искате да демонстрирате?" Дойде си разплакана и бясна. „Искам веднага екип от хирурзи и ортопеди, които да ми удължат крайниците и да ги направят красиви. Тук и сега!"

Е това вече мина цялата отбрана.

- Но защо, скъпа, защо ти е такова нещо?- успокоявам я аз - Аз така те харесвам; в него се състои целият ти чар...

- Не, та не! И дума да не става! Искам по-дълги и по стройни крака...

Това  ме срази окончателно. Това направо ме удари в земята. Консултирах се тук и там с разни величия в конкретната сфера и всички единодушно заявиха:

- Няма проблеми. Лечението струва петдесет милиона.

- Петдесет - петдесет, колкото са - толкова. Ето ви милионите, направете го!

Правиха, струваха ; все пари искат. И още, и още; събират се екипи от разни професорски знаменитости, умуват, чешат се зад ушите; накрая я взеха в някакъв специализиран институт, държаха я близо половин година, приложиха милион процедури и я върнаха още по-изкривена. То щяло всичко да се оправи с времето, но трябва да се почака. Ами ще чакаме, каква ни е работата. Да, ама не. „ Искам това, искам онова!" Няма край.

Бабичката и тя непрекъснато надава кански вой и ми трие сол на главата: „Ти ми съсипа момичето, непрекъснато я травматизираш; заприличала е на вейка!"

До гуша ми дойде. Ще взема да си вдигна чуковете и да отпраша я към Бахамите, я към Антарктида или Централна Африка.

Накрая взех решение. Хванах личния си авиатор и му обясних някои работи, но тихо да не чуят, а на бабата казвам: „Искаш ли да се поразходиш до Хавай? Там отглеждат нов сорт домати и патладжани, които виреят по дърветата."

Разбира се вместо към Хавай, Бойнгът отпердаши към България и я доставил цяла целеничка на летището в Пловдив. Докато разбере какво става и се освести, пилотът форсирал машината и се вдигнал в обратна посока.

До тук добре.

Сега остава да се отърва и от самата Пенелопа.  Мисля, мисля - много трудна работа.

Накрая взех решение. Отидох в полицията, занесох малко дребни подаръци на началниците: къде пръстен с диамант за булката, къде нов Каделак и помолих да  ми осъществят достъп до техния архив за всички изявени мошеници в Лос Анжелис. Молбата веднага беше изпълнена и ми връчиха една дискета  с необходимата информация. Аз като обикновен компютърен гений бързо се справих и след малко имах на разположение данните на всички вагабонти в Лос Анжелис, както физиономиите им и физическите характеристики. Накрая си харесах един образ и пратих хора да ми го доставят. Разбира се, наложи се да му платя и гаранцията, защото му предстоеше посещение в щатския затвор за доста дълъг период, но поговорих със съдията и той се съгласи. Откриха го в един бардак и ми го доведоха в офиса - някакъв гърчав тип със стойката и походката на един известен Холивудски изпълнител. Онзи се сърдеше и протестираше, но като усети, че има далавера кротна. А като го прекараха през всички козметични процедури, изкъпване, релаксиране, депилации,  фризури, съответно костюмиране, човекът съвсем заприлича на въпросната личност. Като нищо може да му е и някакъв роднина.

- Слушай, приятелю - обяснявам му - отсега нататък ти си Силвестър Сталоун! Значи отиваш в замъка ми в Бевърли Хилс, представяш се на госпожата, по възможност играеш ролята на безумно влюбен и предлагаш да заминете заедно за Рио, за Венеция, за Канарските острови или където искате. Двадесет милиона оправят ли те?

- Нека бъдат тридесет - смотолеви индивидът и тогава съвсем бях шокиран от приликата с Холивудската звезда.

След малко той напусна офиса с пълно куфарче и подкара Ролс Ройса към Бевърли Хилс. Стискам му палци.

На другия ден всички регионални вестници и телевизионни станции бяха заети с пикантната клюка относно бягството на Пенелопа Дж. с популярен актьор и била много щастлива. Пътем от самолета изпратила съобщение на адвоката си, разясняващо подробности около развода и с молба да бъде ускорено делото. От своя страна аз реагирах веднага и само след два дни разводът беше факт. Слава богу!

Тъкмо навреме сколасахме, защото скоро след това в офиса се появи самият Силвестър Сталоун - оня истинския, а не фалшивия и започна да надува застрашително мускули:„ Коя е тая Пенелопа и кой е този нов Силвестър Сталоун?"

Измъкнах се съвсем мегарски, обяснявайки, че нищо не знам по въпроса и прехвърлих вината на  медиите, които са забъркали кашата, но ако иска може да намери Пенелопа в Рио, Хонолулу или някъде другаде и да си изяснят отношенията.

Голям майтап падна, когато тя - Пенелопа се завърна от пътешествието - жизнерадостна, щастлива и с чаровна усмивка обясни на журналистите, че истинският Силвестър Сталоун е онзи нейният, а не този. Но после гръмна слух, че по време на идилията в замъка се появила тъщата - мятаща мълнии - и „ Силвестър Сталоун"  си плюл на петите. Сега го търсят някъде из Полинезия, Сибирската тайга и Централноафриканската република. Има и награда за залавянето му.

Междувременно, за да се кандидатирам за губернатор, президент или председател на ООН, казаха че е по-добре да бъда семеен. Избирателите имали определени предпочитания по отношение на лицата със здраво семейство, поради което се наложи да се оженя отново и то - спешно. Очевидно за ергените  няма подходящо място на тая планета. На първо време се обадих на един приятел - Бил Гейтс, с който понякога обменяме мисли по въпроса колко красива е бедността, колко тъжен е жребият на милиардера и той се съгласи да ми кумува. После задвижих процедурата. Работата се оказа не толкова лесна, колкото си представях и то не поради липса на кандидатки, а поради излишък на такива. Накрая се принудих да реша дилемата по нетрадиционен начин: обявих конкурс за нова булка. Събитието се състоя в резиденцията край Силиконовата долина пред многобройно и компетентно жури, представители на медиите, както и значителна публика от региона и в планетарен мащаб.  Участваха кандидатки от всички краища на страната, както и от двете полукълба на планетата. Условията бяха твърде либерални: изискваше се да не са много мустакати, да не са над петдесетте, да не са  Холивудски примадони и да не са българки. Парен каша духа. Все се плашех, че може да се появи някоя амбициозна българска тъща и да почне да засява домати и тикви в Силиконовата долина.

- Ти, момиче, защо искаш да се омъжиш за мистър Джон?- пита председателят на журито първата кандидатка.

- Защото чух, че бил много темпераментен и добър в леглото - отговаря скромно девойчето.

- И откъде идваш?

- От Алеутските острови.

- А ти, момиче, защо искаш да станеш съпруга на мистър Джон?

- Защото е добър и хубав; искам да го направя много щастлив и да му давам да яде банани.

- Откъде идваш?

- От Филипините.

- А ти, момиче, какво очакваш от мистър Джон?

- Чух, че бил много мъжествен и искам да му родя близнаци.

- Откъде си?

- От Скандинавия.

- Ти, момиче, защо искаш да сключиш брак с мистър Джон?

- Защото разбрах, че не пиел водка и не ходел за мечки в тайгата.

- Откъде си?

- От Подмосковието.

- А ти, момиче, защо искаш да се омъжиш за мистър Джон?

- Защото е богат; искам да ме заведе в един ресторант и да ми купува кебапчета - казва една мургавелка с шарещи очи и за хилядна от секундата като мълния пресяга, измъква мобилния телефон на председателя от джоба му и го пъхва в деколтето си.

- А откъде си?

- От Шекер маала...

- Чакайте! - скачам аз възхитен - Ето, тя е избраницата. Значи, покрива всички нормативи: Не е мустаката, не е филмова звезда, скромна е, под петдесетте е и не е българка...

          Р