Тя стоеше при стълбите. Устните им се сляха в дълга целувка. Той ѝ отвори вратата и тя си тръгна.
…
Детето плачеше. Очите на майката се отвориха, тъкмо когато се спъна при ставането, и така предотвратиха удара в земята. Той спеше, някъде там, сам. Липсваше ѝ. Дъхът му, каращ врата ѝ да тръпне, смехът му, който я побърква. И очите, очите...
- Ох, Нели! Идвам, чакай да си открия чехъла.
Нели замлъкна. Майка ѝ пристъпи към стаята ѝ и открехна вратата. Кръвта нахлу в главата ѝ: тъмен силует люшкаше детето ѝ край креватчето.
- Шшш, нека мама спи. Шшш...
- И-иване? Ванчо? - огромна буца заседна в гърлото ѝ и не можа да продължи. Привидението остави дребосъчето в леглото и се обърна към нея.
- Лилке - каза то.
Тя се хвърли върху него, целуваше го и плачеше. Той отвърна, отвръщаше ѝ чак до сутринта.
Заразата, или "НАБС" (най-абсурдният бич от съдбата), както я нарекоха, достигна опасни граници, малко ги попрестъпи, но я овладяха; забелязаха увеличената смъртност и откриха нередности в новия ме ...