Копнеж

Копнеж 

               Тя стоеше при стълбите. Устните им се сляха в дълга целувка. Той ѝ отвори вратата и тя си тръгна.  

               … 

               Детето плачеше. Очите на майката се отвориха, тъкмо когато се спъна при ставането, и така предотвратиха удара в земята. Той спеше, някъде там, сам. Липсваше ѝ. Дъхът му, каращ врата ѝ да тръпне, смехът му, който я побърква. И очите, очите...  

               - Ох, Нели! Идвам, чакай да си открия чехъла. 

               Нели замлъкна. Майка ѝ пристъпи към стаята ѝ и открехна вратата. Кръвта нахлу в главата ѝ: тъмен силует люшкаше детето ѝ край креватчето. 

               - Шшш, нека мама спи. Шшш... 

               - И-иване? Ванчо? - огромна буца заседна в гърлото ѝ и не можа да продължи. Привидението остави дребосъчето в леглото и се обърна към нея. 

               - Лилке - каза то. 

               Тя се хвърли върху него, целуваше го и плачеше. Той отвърна, отвръщаше ѝ чак до сутринта. 

               Заразата, или "НАБС" (най-абсурдният бич от съдбата), както я нарекоха, достигна опасни граници, малко ги попрестъпи, но я овладяха; забелязаха увеличената смъртност и откриха нередности в новия метод за отглеждане на ябълки. Втурнаха да се грижат за умиращите хора в засегнатия район, въпреки риска. Здравите се евакуираха. Повечето доброволци оцеляха. 

               Дотук с официалната версия.  

               - Това ще бъде оправданието, ако всичко се обърка? - попита доктор Едно. - Незаконно пръскане с дефектна партида пестициди? Нали знаете, че няма как да изтеглим синтетичната вода след като я включим в кръговрата? Какво ще кажем, когато евентуалните странични ефекти не изчезнат? 

               - Синт-водата е опасна. Осъзнайте се - каза Дани. 

               - Моля ви, изслушайте ни и после ни нападайте - каза доктор Осем. - Разбира се, че няма да я включваме в кръговрата, не и преди да я изпробваме. Не и преди да гарантираме, че е безопасна. 

               - Играйте си колкото искате на учени, но ще откриете проблема, когато е късно. Не и в лаборатория. 

               - Но няма ли да млъкнеш и да ни чуеш! - викна доктор Шест. 

               Дани се стъписа. Тези плъхове имали характер. Е какво пък, може и да ги уволни вместо просто да им откаже финансиране. 

               Доктор Осем продължи: 

               - Ще построим еко-град. Ще предложим прилични пари за престой от една година, а междувременно ще пуснем синт-водата. Само там. Първият еко-град - той разпери ръце, все едно показваше плакат с огромен надпис някъде високо пред него - разбираш ли? Хита на столетието! Това, за което мечтаят умиращите дървета и тям подобни. А ние плащаме на първите десет хиляди души, които проявят желание да спасяват планетата от глобалното затопляне. А след изтичането на пробния срок им подаряваме жилищата. 

               - Но случайно ще забравим да споменем за риска? - попита Дани. 

               - Просто не знаем, че има такъв - казаха докторите под диригентството на доктор Осем. 

               Без доктор Едно. 

               - Долни подлизурковци такива! За още малко пари и вие ще се метнете в тоя град да се тровите с новоизмислената "вода". 

               - Чакай, чакай, колегите ти тъкмо заговориха разумно - прекъсна го Дани. 

               Най-вероятно водата не беше опасна. А в такъв случай наистина щяха да спасят планетата. Все пак не рискуваха да унищожат човечеството. Само десет хиляди души. 

               - Ще подпиша - каза Дани. - Но ще предупредим, че става въпрос за експеримент, съпроводен със съответните рискове.  

               -  А когато водата ни се окаже успешна, ще бъдем богати - каза един доктор. 

               - Нищо не е сигурно, така че започвайте работа. 

               Докторите се пръснаха в разни посоки и Дани остана сам. Или почти. 

               - Едно, какво правиш тук? 

               - Няма да работя против принципите си. 

               - Ами тогава си уволнен. 

               - Това вече няма значение. 

               Доктор Едно заби спринцовка в ръката на най-добрия си приятел и въздъхна. 

               … 

               Три години по-късно Земята стоеше на ръба. Още малко и щеше се спаси от поробителите си, но се случи нещастие: Дани откри доктор Едно и го убеди да му каже какво решение е измислил. 

               - Дани, Дани, изглежда не помниш, че ти дръпна волана на колата и ме вкара в болница. 

               - Докато ти ме отвличаше, след като ме упои. 

               Така от приказка на приказка стигнаха до извода, че не са готови да оставят планетата си на мира, и продължиха с експериментите. 

               Лилка спеше с широка усмивка; Ваньо до нея. Новината, че умира, се оказа фалшива тревога. Било просто грип.