Ранна утрин настъпи в малкото планинско градче. Изящно дългите и остри като мечове проблясъци светлина постепенно разкъсаха непрогледния мрак. Светло-синият небесен цвят се разпростря царствено на хоризонта. Тази заран небето бе кристално чисто, и предвещаваше прекрасен ден. Слънцето, което току-що се бе събудило от дългия си сън дари синият небосвод с най ослепителната си усмивка. Само след миг обаче погледът му вече се бе насочил към една голяма градина с рози. Слънчевите лъчи поеха в обятията си малките розови пъпки, които бяха поизмръзнали от вчерашния дъжд. Неканено и ненадейно появило се малко облаче, обаче отвлече за миг вниманието на огнения господар, и го смути с присъствието си. Раздразнението на жаркия цар обаче скоро премина, и без да обръща повече внимание на неканения си гост той насочи своята осанка към заскреженият връх на планината. Впечатляващо големия и размер и острите и ръбове като, че ясно подчертаваха внушителното и присъствие в околността. Жарките огнени езици н ...