Корени-двадесета част
На погребението на Мехмед бег се събраха старите приятели и ветерани от еничарските години на Осман бег. Това беше един елит от корави мъже, които бяха закалени в битките за прослава на Аллах и в името на Негово Величество Падишаха! Вестта за смъртта на младият бег, ги беше събрала в имението на Осман бег, след иначе еднообразните ежедневни занимания, като ходенето на лов и наглеждане на кехаите, които стопанисваха именията им.
Одринският валия изпрати сина си на погребението на връстника му Мехмед, защото Пашата на Одрин беше призован в Истанбул от Великият везир на Високата порта за отчет пред Дивана на Негово Величество Падишаха. Там щяха да разглеждат въпросите за прибирането на реколтата, промяната в данъчното облагане и специално продажбата на оръжие, защото раята вместо ловни шишанета е започнала да внася тайно през Русчук и Бдин (Русе и Видин) револвери, карабини "Уинчестър" и муниции от АвстроУнгария и Румъния! Вече няколко пратки бяха заловени на митниците на тези пристанища, които бяха гранични на север и преден форпост на Османската империя!
Мидхат паша, който преди издигането му за Велик везир беше валия на Русчук много добре познаваше проблемите в приграничните вилаети на север, защото оттам идваха комитите и оръжието за буната на българите. Мидхат паша беше високообразован човек и още щом беше завършил образованието си във Франция и Германия Султана му довери вилает Русчук.
Митхад освен военно имаше и инженерно образование и веднага се зае да строи пътища и мостове, както и железопътния транспорт към Варна. Пашата подобри хала на населението във вилаета и след дълги години на стопанисване и строежи, бе оценен подобаващо от Високата порта.
Идеше вече зимата. Дядо Петър и Баба Калуда, загрижени от случилото се в живота им през последната година нямаха ищах за празници и веселби. Грижата за съдбата на голямото семейство се настани в душите на двамата възрастни...Една тревожна неизвестност витаеше над тях и Баба Калуда всеки божи ден се молеше пред иконостасника, който й беше дарение от кръстника Хаджи Димитър на сватбата им с Петър. Хаджи Димитър беше посетил Светият град Йерусалим, на завръщане от Александрия, защото търгуваше с египетските памукчии, като внасяше памук и памучни тъкани оттам...
Дядо Петър реши да се посъветва с Кръстника си,който гонеше 88 лета, но търговията му вървеше, както и завидното му здраве и мъдрост. Хаджията имаше къща в Ески Зара(Стара загора), както и търговска кантора. Въпреки застудяването пътищата бяха годни за пътуване и Дядо Петър и най-големият му син Стойчо два дни преди Никулден пристигаха в Ески Зара...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
