Корените
Любов, на която цялата гимназия завиждаше. Бяхме, като Ромео и Жулиета по време на комунизма. Родовете ни не бяха скарани, а просто строят ги разделяше. Моите бяха "врагове на народа", а бащата на Ева Началник на МВР, Той използва всички лостове, за да разруши тази връзка, защото подронва престижа на високата длъжност, дадена от Партията Майка.
И така... Изключиха ме от Комсомола, намалиха ми поведението, до "не задоволително" с предупреждение, че ще бъда преместен в друго училище. Уви, като типичен "враг на народа" аз не се отказах. Отказа се тя и то няколко месеца след завършването.
Всъщност, как започна всичко. Подредиха мои картини по коридорите на гимназията и тогава тя ме потърси. Да, беше най-известното момиче в училище. Комсомолски секретар, който издаваше местния стенвестник. Винаги беше начело до трикольора с черна поличка, бяла риза и бели ръкавици. Мечта за всеки разгонен пубертет.. Четеше пред цялото множество от ученици стихове на Ботев и Вапцаров и дори бе написала няколко разказа за партизани и ятаци.
Реално и аз не бях за изхвърляне, ходех с черна риза, без задължителната униформа, коса до раменете, свирех на китара и рисувах, но бях затворен в себе си.
Когато се срещнахме за първи път, дълго говорихме за Достоевски, Стайнбек, Камю и Силитоу. Бях възхитен от това, че е чела всичко. По-късно разбрах, че не е така, а чела рецензиите, но това беше по-късно. Тя ми говори за моите картини и музика, така се появи голямата любов. Беше наистина толкова шеметна и с толкова перипетии, че дори Ромео и Жулиета биха завиждали. Но не свърши с ничия смърт. Може би единствено на любовта, защото моята любима още в първи курс журналистика се омъжи за много възрастен, главен редактор на Софийски седмичник, а аз работех в текстилен завод. Не ме приеха първата година в Художествената Академия, въпреки че имах и в трите кръга най-високи оценки, бях с диплома отличен, но с поведение "не задоволително"... Но всичко това е минало.
Животът си течеше по стандартното русло. Дойде "нежната революция" на 89 и имах глупостта да застана в челните редици на хората желаещи промяна. Покрай това, получих достъп до архивите на града и съвсем случайно попаднах на нейната фамилия. Проследих няколко поколения назад, до времето, когато е била създадена новата държава България. Родът и винаги е бил на почетни длъжности в административната йерархия.
Срещнахме се случайно на улицата. Влязохме в една сладкарница и разговорът разбира се беше, какво е станало с нас през годините. Научих, че синът и е завършил в Масачузетски университет "Връзки с обществеността" и сега е посланик, дъщеря и беше на виден пост в Министерството на образованието, а тя беше наследила мястото на покойния си съпруг, като Главен Редактор. Поговорихме и тя си тръгна, а аз останах на масата и се замислих...
Къде са всъщност корените да бъдем такава нация сега?
Нация, която за нищо не роптае, винаги е съгласна с всичко, дори и да умира от глад и терзания. Нация, която е винаги сателит на някого и никога няма свое мнение.
Всъщност нещата са много прости, щом сами избираме да сме ръководени през всеки строй от едни и същи хора с наследствено запазени длъжности и престиж, щом робски превитият гръбнак дава власт, щом роптаещите биват убити или в затвора, оставащи аутсайдерите на обществото, щом цялата ни истинска интелигенция избяга в чужбина...
Къде да търсим корените на съвремието си? В спомените, че някога е имало Велика България по времето на Борис и Симеон, че е имало хайдути и поборници за Чиста и свята Република, дори и че е имало партизани, които са се борили със същите тия чиновници по върховете на Царство България. Да, прекланям се пред тях, но всяко дърво се храни не само със старите си корени, а с тези, които сега растат и дават сокове, за да е живо. Къде обаче са тези новите корени, къде е нещото, което ще остави следа в историята на нацията ни?... Няма го и то много години назад.
Излязох навън и се качих в колата си. Минах край Парламента и видях група от десет протестиращи срещу цената на горивата. Край тях бяха три пъти повече полицаи.
Все пак, може и някое коренче да поникне.. И дано бъде така!
© Гедеон Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Бях гласувала за този разказ, но виждам, че е излязъл от класацията. "може и някое коренче да поникне", с ашладисване явно няма да стане
-
Осми казан-БКП.
Втората редица в ляво. Огънят се подържа вечно жив. 
-
Да, много е прав! Самоправдивите отиват в ада
-
Вече писах един разказ по темата "Паралакс", беше озаглавен "Очила". За различното виждане на нещата.
Порчев, е много прав няма сюжет, защото сюжетът е бъдещето на нацията. -
Що пък ще архивираш? Нека остане на показ, като дъска за проверка на зрението е
-
Смятам да си скъсам комсомолската книжка, която я нямам
Желая ви приятен ден.
П.п. Щураче, излишно е да се коментира. "Нашата Партия" е пуснала дълбоки корени. -
Не е ли очевидно? Става въпрос за събитие продължило 45 години. А освен това става въпрос за бурените, пуснали такива коренища, че винаги успяват да задушат всичко различно от бурен. И за още много исторически явления свързани с вкореняването
-
Господин Жабок, не е проблем в избрания период от историята, а в това, че текстът не отговаря на условията. Затова ще бъде премахнат от участие
-
Странен въпрос, който никак не ме учудва. Забелязвам, че този период от съвременната ни история много пречи на повечето хора, защото са участници в него.
Порчев, сюжет е, когато някой е убит, изнасилен, подпален или поруган от човек, който не се брои към "нацията". За съжаление ние самите сме избили повече свои събратя, отколко всички поробители на куп. Какъв сюжет търсите?! Излезте на улицата или в магазина и ще го видите. Спокойно, ще го архивирам, за да да останат хвалебствията, каква нация сме били и на какво сме заприличали.
Пуснах това, не за да участвам в конкурса ви, а за да си сверя часовника, колко хора ще коментират и видях, което ми беше нужно. -
Около кое конкретно историческо събитие се развива сюжетът? То и сюжет няма
-
Хареса ми! Успех!
-
Здрастии, Таня
Радослава, толкова хора гласуват за мен, че се чудя, дали няма да заема 0 място. Това място е над първо
Роси -
Поздрави, Жабоче!
-
Много въпроси и всичките с повишена трудност!... Харесах и гласувах. Светли пролетни празници!
-
Когато едно дърво се пресажда твърде често, то корените му са слаби. Така е и с държавата, и с българския дух! Ако непрекъснато сменяме историята си, подчиняваме я на нечии интереси, няма как да оцелеем. Докато не се научим да се ценим и почитаме все на един и същи камък ще се спъваме! Хубав и смислен разказ! Успех и от мен!
-
Да Щураче, гаргите станаха толкова много, че вече се скубят една друга в името на "светлите идеали"
Жени, и аз все още крепя надежда, че дървото нация няма да се катурне останало без млади корени. -
Гласувах, близо, много близо до мен е разказаното... и от сърце се надявам да сме отгледали поне ние жизнеспособни "коренчета" (не че не ме е обхванало съмнение, де )
-
За съжаление в нашата страна всяка една сфера е обсебена от ята проскубани гарги, които зверски кълват всеки различен от тях в името на "светли идеали"
-
Антоанета, на тази планета нещата се променят заради мутациите, били те на плътта или на съзнанието.
Румяна, не винаги соковете те хранят, но в голям процент е така.
Благодаря ви, за коментарите. -
Рядко плодът пада далеч от корена, а и да падне, соковете с които се е хранел остават в него!
-
Харесва ми как разказваш, Ви. Не съм коментирала. Свидетел съм на тези години. Като студентка състудентите ми казваха - ти си дете на "хората", а ние сме деца на строителите на живота на хората. Само че не знаеш, че детето на "хората" не беше щастливо. Отвратих се от тях, като родители. Съдби всякакви. Давам глас.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Може би, за да вляза в изискванията на Порчев за сюжет, трябва да напиша разказ със заглавие "Как си режем корените на дървото, върху което стоим", но по-реално време от съвремието няма, а доколкото разбрах, така нареченият модератор не го познава или има селективна амнезия.
Погледнах, че в по-преден коментар съм написал, че ще заема нулево място и го постигнах.
Благодаря за високата оценка, Модераторе.
През целият ми живот съм бил "високо" оценяван от хора с длъжност Модератор (въпреки, че не ми е особено ясно, каква длъжност е, но много хора мечтаят за нея)