Кошмар

Тежка нощ. Задухът се лепи мазно по дробовете й. Плътният мрак покрива всичко в голата стая. Умът й се лута разтревожен из безнадеждните лабиринти на налегналите я проблеми. Мъчително потъва в крехка дрямка. Вози се в кола с мъжа, когото обича. Пътят криволичи в сивата, потопена в мъгла, гора. Клоните на дърветата са като кокалести пръсти, искащи да изсмучат плътта й, за да покрият грозните си тела. Колата се преобръща на един от безкрайните завои и смъртта ги обгръща. Тя става, за да потърси помощ. Затичва се към мястото, където знае, че са приятелките й. Стига при тях и ги моли за помощ, умолява ги панически да спасят нея и човека, без който не може. Повежда ги към призрачната гора, отваря врата на асансьор и от него излизат стотици мъже с мургави, изпити лица. Газова камера! Започва да вика, че е българка, моли да я пощадят. Снизходително й казват, че това е фабрика за вода. Тя се успокоява и се обръща към приятелките си, седнали на желязна маса. Някой й дава нещо за ядене, но тя започва да се задушава, не може да преглътне. Едно от момичетата й дава последната глътка вода от бутилката си, но тя не й стига. Моли друго момиче за вода, но то й отказва грубо. Започва да се плаши, че ще се задуши. И се буди. Успокоява се, че всичко е било сън, но забелязва колко плътен е мракът. Все повече се плаши, вижда демонични лица във всяка сянка. Сърцето й започва да бие лудо, изпада в паника. И се буди. Оглежда се отново, казва си, че отново просто е сънувала. Решава да пусне телевизова, за да не се чувства сама. Вижда лицето на Дявола. Казва си, че си въобразява. Чува почукване по прозорците, потропване по пода, стъпките на котките. Поглежда към телевизора и чува "Кажи им, че съм от тъмната страна". Плаши се. Буди се отново. Лежи с лице към стената. Решава да се обърне към прозореца, за да се поуспокои. И вижда две огромни черни птици да се бият и блъскат в стъклото, за да влязат и да откраднат душата й. Изкрещява "ВЪН!!!" и се буди от собствения си писък. Ужасена се оглежда, най-сетне изплувала от мрака на събужданията. Най-сетне изплувала от смъртта.