Тежка нощ. Задухът се лепи мазно по дробовете й. Плътният мрак покрива всичко в голата стая. Умът й се лута разтревожен из безнадеждните лабиринти на налегналите я проблеми. Мъчително потъва в крехка дрямка. Вози се в кола с мъжа, когото обича. Пътят криволичи в сивата, потопена в мъгла, гора. Клоните на дърветата са като кокалести пръсти, искащи да изсмучат плътта й, за да покрият грозните си тела. Колата се преобръща на един от безкрайните завои и смъртта ги обгръща. Тя става, за да потърси помощ. Затичва се към мястото, където знае, че са приятелките й. Стига при тях и ги моли за помощ, умолява ги панически да спасят нея и човека, без който не може. Повежда ги към призрачната гора, отваря врата на асансьор и от него излизат стотици мъже с мургави, изпити лица. Газова камера! Започва да вика, че е българка, моли да я пощадят. Снизходително й казват, че това е фабрика за вода. Тя се успокоява и се обръща към приятелките си, седнали на желязна маса. Някой й дава нещо за ядене, но тя за ...