Тя се събуди на земята в една стая. В мига, в който отвори очите си, пред нея се появи същият мъж, който я бе омаял, с широка вампирска усмивка на лицето си. Ейми се стресна скочи и побягна към вратата. Стаята беше малка, мрачна без прозорци и каквито и да било предмети. По стените имаше лишеи и мухъл. Ейми се затича към вратата и пред нея изведнъж се появи непознатият. Тя се уплаши и падна на земята.
- Какво си ти? Чудовище... призрак!? - попита тя със страх.
- Аз... съм нещо повече от чудовище. Аз съм вампир, като теб! - каза той с блясък в очите.
   Ейми дори не го изчака да довърши последната си дума, изправи се направи опит да го бутне, но мина през него, отвори вратата и излезе тичешком. С отекващо ехо се чу:
- Дори да бягаш, аз винаги ще те намирам! - като остана в същото положение с гръб към вратата. Момичето излезе в коридора на сградата и пред нея се откриха безброй много врати. Отвори най-близката до нея и видя отново същата стая, от която излезе. Мъжът се завърташе към нея. Момичето затвори вратата и отвори следващата. Отново бе същата стая, а вампирът по-близо до изхода. Ейми се уплаши и затръшна вратата. Затича се към единия край на коридора и отвори последната врата. Озлобял, той скочи върху нея и тя изпищя. Вампирът сякаш се замая от пронизителния й вик. Ейми побягна към последната врата в другия край на коридора. Когато се приближи видя, че на вратата има някакви надписи, набързо ги прочете. Разбра, че става въпрос за някаква игра, но нямаше време да се замисли, защото усещаше, че странникът светкавично се приближаваше към нея. Тя отвори вратата и скочи вътре, обля я силна бяла светлина, като от сънищата й. Преди отново да изгуби съзнание, чу предсмъртния крясък на тайнствения мъж.