Тя се събуди на земята в една стая. В мига, в който отвори очите си, пред нея се появи същият мъж, който я бе омаял, с широка вампирска усмивка на лицето си. Ейми се стресна скочи и побягна към вратата. Стаята беше малка, мрачна без прозорци и каквито и да било предмети. По стените имаше лишеи и мухъл. Ейми се затича към вратата и пред нея изведнъж се появи непознатият. Тя се уплаши и падна на земята.
- Какво си ти? Чудовище... призрак!? - попита тя със страх.
- Аз... съм нещо повече от чудовище. Аз съм вампир, като теб! - каза той с блясък в очите.
Ейми дори не го изчака да довърши последната си дума, изправи се направи опит да го бутне, но мина през него, отвори вратата и излезе тичешком. С отекващо ехо се чу:
- Дори да бягаш, аз винаги ще те намирам! - като остана в същото положение с гръб към вратата. Момичето излезе в коридора на сградата и пред нея се откриха безброй много врати. Отвори най-близката до нея и видя отново същата стая, от която излезе. Мъжът се завърташе към нея. Мо ...