Кошмарът, наречен Брейкъм - Предлог

Предлог

Коя съм аз?

Парещото слънце огряваше черните ми коси. Сутрешният бриз вееше роклята ми. Бе дълга и лятна, с цвят на лешник. Вървях по алеята и премислях какво ще правя днес. Изведнъж чух писък. Усетих мириса на кръв. Спрях и се ослушах. За човешкото ухо този звук бе непосилен да се чуе. За мен обаче беше кристално ясно. Продължих по алеята към старото имение на семейство Блуеър. Там отдавна не живее никой, но аз често ходех и напоследък нещо там не ми вдъхваше доверие. Когато писъкът се усили, забързах крачка. Високите токчета, на които бях, тропаха по асфалта. Изкачих се по хълма и най-накрая видях къщата. Портата бе леко открехната. По принцип бе заключена с катинар. Сега той беше на земята, а бравата бе разбита. Приближих се и влязох. В двора си беше зловещо, затова и го харесвах. На земята лежеше окървавено тяло. Беше момче. Не бях изненадана. Нямаше да се учудя, ако  през града минаваше  още някой като мен. И той се появи. Очите му бяха сини. Толкова светли. Почти бели. Беше убийствено секси. Но невинен.

-         Нов си! – казах

-         Просто минавах! Не знаех, че територията е заета! Съжалявам! – гласът му трепереше. Личеше, че се страхуваше от мен. Това ми хареса.

-         Следващият път ще знам!

-         Кой е казал, че ще има следващ път? - попитах със сарказъм. – Това е моят дом! Никой, освен мен, не може да всява паника!

-         Съжалявам!

-         Спести си го! – отидох до него и забих кол в сърцето му. Той изпищя от болка и слънцето го изгори. После всичко замлъкна и свърши.

А сега за мен... Казвам се Брейкъм и съм вампир. А това е моята история... и твоят кошмар.