Космичният път на розата
КОСМИЧНИЯТ ПЪТ НА РОЗАТА
Днес ми е ден за полет. Ще избягам от онази малка маймуна, която е обсебила земното ми тяло и ще полетя към теб. Посоката я зная отдавна - към онзи космичен извор на Истината, Любовта и Светлината, където мене още ме няма. До него води Пътят на розата. Нали го знаеш? Той е посипан с розов цвят и ухае на розово етерично масло. А етерично винаги е означавало ефирно, космично... Той се вижда така, както се вижда Млечният път, но понякога е видим само за третото око, когато заспиват уморените сови и се пробуждат първите петли.
Ти пак си ме изпреварила, защото се движиш със скоростта на светлината. Движиш се във всички посоки и навсякъде става светло. А аз летя по космичния Път на розата и спирам до всеки космометричен камък, на който някой ми е записал след твоето име с много обич по един сонетен стих. А всеки стих е магия и от всеки 14 стиха аз ти изплитам по една сонетична люлка, защото не владея други вълшебства, освен сонетарната магия.
Спирам до първия космичен кръстопът и изгряваш пред мен с целия си блясък. Пак си ослепително хубава, но не си сама. До тебе са Нефертити, Афродита и Венера. Хванати сте за ръце и пристъпвате гордо и величествено, като истински царици-богини. Над вас са висящите розови Градини на Семирамида. И кой ли я е измислил тази нелепа приказка!? Тези висящи градини винаги са били твои, на Нефертити, на Афродита и на Венера, а някой ги е приписал на Семирамида. Но аз не и се сърдя и я обичам, защото името и е поетично и ме пари като въгленче от музика и стих.
Розовият цвят и свежестта на този невероятен розариум ме приковават пред тази гледка. От най-горното ниво изтичат много каскади от жива вода и не дават нито един розов цвят да загине от жажда. Преминават през всички по-долни нива, а най-долу се събират в нозете ви и там е началото на онази вълшебна река с Живата вода, която съм търсил толкова дълго...
Изведнъж в космичната тишина звънват детски гласове и аз в миг разбирам, че съм попаднал на космичния Парад на децата на розата. Ти и другите три богини сте родни сестри, а от горните нива на градините ви посипват с розов цвят вашите пораснали дъщери. Те ми приличат на хубавиците от българската Розова долина, които всяка година си избират Царица на розата. Взирам се и познавам Роза, Розина, Розита, Розалина, Розалия... Гюлшен, Гюлчатай, Гюлбахар, Гюлбие, Севгюл, Юмюгюл...
Тук са и всички принцеси от моите най-любими приказки, а аз не мога да определя коя е най-хубавата! На лицата им грее същата вълшебна усмивка, с която ти ме посрещаш всяка сутрин в Къщата на изгряващото слънце. Тя ме зарежда със сила и с онази магия, която ме връща на земята - при онази малка маймунка, стъпила на рамото на земното ми тяло. Сега никак не ми тежи да я нося, защото зная, че пак ще я излъжа, когато поискам да полетя отново по Пътя на розата, за да те намеря.
Иначе нямаше да съм полубог, а само най-обикновен градинар от някаква програма за временна заетост, който има прозаичната грижа да окопава и полива розите от трите лехи, засадени от други най-обикновени градинари.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Христов Все права защищены
