26 июн. 2012 г., 11:27

Костилки 

  Проза » Рассказы
1469 0 9
6 мин за четене
- Колко ли вида ястия са наготвили? - Кaдрие бе навела глава към ухото на Фатима и за всеки случай бе сложила набръчканата си длан пред устата, за да не я чуят другите жени, наобиколили голямата софра.
- Ами ще видим, щом цялата махала бе тука да шета, сигурно ще има 20 вида манджи. - рече Фатимa, говорейки тихо през зъби, долната ù устна даже не помръдна. - Ти защо не дойде да помагаш? - малките ù очи стрелнаха жълтото набръчкано като салфетка лице на старата жена.
Боядисаната с блажна боя зелена софра бе сложена по средата на всекидневната в селската къща. Миризмата на белина лъхна, след като вентилаторът духна към нея. Вратите бяха широко отворени и за да не се затварят, бяха подпрени с малки дървени табуретки. Кaдрие се изкашля, подразнена от миризмата.
- Аз съм вече на 75 години, да шетaт младите! - отсече, поправяйки бялата тънка тензухена забрадка на главата си. - Ти защо не дойде? - попита на свой ред.
- Вчера бях извадила килимите, ходих да ги пера. - прошепна, навеждайки се д ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нигяр Хамидова Все права защищены

Предложения
: ??:??