КОТЕШКИ ИСТОРИИ 7

                                                   КОТЕНЦАТА НА МАША
            Когато отидох да купя храна за котката, споделих с продавачката, че първото от котетата се роди  мъртво,  предполагам, че докато го раждаше котката, то се е задушило.
             - Ами, трябва да помагаш при раждането. Трябваше да дръпнеш малко.
             Маша си гледаше котенцата, миеше ги. След осем дена прогледнаха. Когато направиха месец, кутията взе да им става тясна. Започнаха да скачат и да искат за излязат от кашона, но бяха още малки. Взимах ги едно по едно и ги изваждах от кутията. Започнаха да щъкат като патета из стаята. Трябваше да внимавам да не настъпя някоя жива топчица. Слагах в малка чинийка кисело мляко и се опитвах да ги науча да се хранят. Сами не се сещаха, затова топвах муцунката на едно от котетата в млекото и то започваше да се облизва. Понякога минаваха през чинийката.
           На 40 дена вече сами излизаха от кутията. Ходеха навсякъде. Ако имаше някъде отворена кутия, тенджера, леген,  влизаха вътре. Ако имаше отворен шкаф опитваха се да се мушнат. Не смеех да отворя хладилника. Отворех ли го, тъй като ходеха непрекъснато след мен, нахълтваха вътре. Напъхваха се в кутиите за зарзават. Не дай си боже да бързаш. Докато извадиш едното, нахълтва другото. Писна ми. Затворих по-нахалното коте в хладилника. Отидох да си върша работата. След минута, чувам тревожно мяукане. Май му е замръзнало задничето. Освобождавам го.
                Качваха се навсякъде. На масата имаше капачки от химикали, бутаха ги долу и си играеха с тях. Много обичаха да се качват на компютъра отгоре на топличко, включително и майката.
               Катереха се по мене. Едно от котетата заставаше на врата ми, като  кожена яка,  а там имах шип. Друго като се катереше по мене забиваше си ноктите. Непрекъснато се катереха по мен. Краката и ръцете ми бяха изподрани. На малките котенца ноктенцата са тънички и се забиват като иглички.
              Много обичаха да играят около мене. Аз съм на масата пред компютъра, а зад мен е секцията с книги. Едно от котетата много обичаше да седи на секцията и да се допира до кръста ми, или ако има место на стола ми отзад. Затопля ми кръста.  Друго от котенцата се покатерваше по мен и сядаше в скута ми.
               Изучиха всички кътчета в апартамента. Понякога ходеха в редица едно след друго. Понякога се разделяха по двойки и се бореха. От четирите котета само едно се оказа мъжко и то беше най-слабо, най много плачеше, когато го бореха.
                Един ден изчезнаха и четирите. Не мога да открия нито едно. Търсих ги навсякъде. Помислих си, че като огладнеят ще излязат. Така и стана. Между една от секциите и стената имаше разстояние от 10-ина  сантиметра и зад секцията също. Излизат от там едно по едно, а аз изтръпнах. Ами ако не може да излезе някое от там? На тази стена са две секции и те са пълни с книги. Ще трябва и двете да се местят, а с книгите, те са много тежки. Ще трябва всички книги да се изваждат и т. н. Поставих една дъска между стената и секцията, за да не могат да влизат там.