В началото, когато се запознахме това ми харесваше. Дори го провокирах да ме ревнува, защото това ме ласкаеше.
Но бяхме заедно вече повече от година, и тази негова слабост вместо да намалява с времето, като че ли все по-силна ставаше. Въпреки, че живеехме заедно и че уж се познавахме добре и би трябвало да си имаме повече доверие.
Това все повече започваше да ме тревожи, разбирах, че става дума не толкова за любов, а за най-обикновено собственическо чувство, проявявано по най-дребни поводи. И разбира се, не можеше да остане в тайна от приятелите ни, които вече открито ме гледаха със съжаление.
Когато се опитвах да поговоря с него по този въпрос, ставаше по-лошо. Нещата протичаха почти по един и същи начин-изпадаше в самосъжаление, после избухваше, и накрая излизаше ядосан. След което се връщаше с цветя и извинения, и аз, по необясними за мен причини просто го приемах безмълвно. Нещо повече – бях радостна от факта, че се върнал при мен, че отново е мил и влюбен. Но истината е, че аз бях ...