Наскоро видях една жена в парка да люлее на люлка внучето си. Познах я веднага. Беше " красавицата на квартала". Изящен профил, лек грим, плътни устни, бръчиците около които не ги правеха по-малко красиви; все същата дълга, макар и вече боядисана коса, която отмяташе с характерен жест; позакръглена, но все още стройна фигура, излъчваща грация и финес; семпъл, но стилен тоалет.

  Мислите ме върнаха в годините назад, когато бяхме ученички в едно и също училище. Тя бе няколко години по-голяма от мен и беше един от секссимволите на гимназията. Много от момчетата от горните класове бяха влюбени в нея. Носеха ù чантата, отваряха ù вратата, пишеха ù любовни писма; подаряваха ù цветя, правеха серенади под прозорците на дома ù, биеха се за нея по летните лагери... 

  Наскоро след като завърши гимназия, както често се случва с хубавите момичета, тя се омъжи. Животът я завъртя, две деца едно след друго, записа се да учи задочно. Засичах я понякога из квартала с детската количка, или с тежки пазарски торби да се връща от работа. Ръцете ù бяха загрубели и с изпъкнали вени, бяха се появили първите бели коси и бръчици, но мъжете все още се обръщаха и подсвиркваха след нея. Защото от високите скули до лакираните нокти на краката, обути с обувки на токчета, тя все още си беше "красавицата на квартала" . После изчезна за известно време. Чух, че с мъжа си отишли да работят в чужбина.

  ... И ето я сега, след толкова години, на детската площадка, люлееше внучката си. Погледнах детето - извити клепки, розови устица, трапчинки на бузите; къдрава, руса коса, фино телце. От люлката ми се усмихваше бъдещата "красавица на квартала".