Наскоро видях една жена в парка да люлее на люлка внучето си. Познах я веднага. Беше " красавицата на квартала". Изящен профил, лек грим, плътни устни, бръчиците около които не ги правеха по-малко красиви; все същата дълга, макар и вече боядисана коса, която отмяташе с характерен жест; позакръглена, но все още стройна фигура, излъчваща грация и финес; семпъл, но стилен тоалет.
Мислите ме върнаха в годините назад, когато бяхме ученички в едно и също училище. Тя бе няколко години по-голяма от мен и беше един от секссимволите на гимназията. Много от момчетата от горните класове бяха влюбени в нея. Носеха ù чантата, отваряха ù вратата, пишеха ù любовни писма; подаряваха ù цветя, правеха серенади под прозорците на дома ù, биеха се за нея по летните лагери...
Наскоро след като завърши гимназия, както често се случва с хубавите момичета, тя се омъжи. Животът я завъртя, две деца едно след друго, записа се да учи задочно. Засичах я понякога из квартала с детската количка, или с тежки пазарски т ...