Красотата на тъгата
Красотата на тъгата
Леденостудени сълзи се стичат по лицето ми. Не мога повече, не издържам повече. От какво са породени всички тези съмнения. Защо, защо толкова се измъчвам? Искам да умра и всичко да приключи. Искам да съм щастлив поне тогава. Всичко е толкова сложно. Ако само не изпитвах чувства... Как да я обичам? Как? Толкова се наранявам като обичам. Явно не съм създаден за такова нещо. Защо ме наранява така? По такъв жесток начин! Цигарата бавно гори. Горя и аз. Всичко е толкова тъжно. Страх ме е. Как да я погледна утре? Да я погледна ли изобщо? Ако я отбягвам, дали тя ще ме потърси? Имам ли смелост да направя нещо? А дали имам изобщо някаква смелост. Ако само можех да ù кажа това, което мисля! Защо пиша това? Нямам идея. Харесва ми как бялото листче потъва в морето от сълзи. Красиво е. Нима съм побъркан? Как може нещо толкова тъжно да е толкова красиво.
Дано утрешният ден да е поне толкова красив, колкото този…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветомир Цветков Все права защищены
