По-голяма част от животите си прекарваме в надежди. По-голяма част от надеждите ни са напразни. Някои надежди се сбъдват, само за да ни покажат колко са били глупави и колко сме били глупави ние да повярваме, че нещо може да ни направи щастливи. Останалите просто забравяме и те остават затрупани някъде под проблемите на ежедневието. Мечтата на Нед беше да промени света, но както става с повечето мечти, тя постепенно се промени и доби съвсем друга форма и размери. Това е едно от нещата, които животът прави с мечтите, предполагам. Отначало Нед беше убеден, че е създаден да твори. Самият той не беше сигурен какво, но не се притесняваше, все пак не бързаше за никъде. Повечето от нас не бързат за никъде до момента, в който осъзнаят, че са ужасно закъснели. И така, Нед пропиляваше по-голяма част от времето си в безполезни занимания, очаквайки вдъхновението да го споходи. Едно от тези безполезни занимания бяха срещите му с Линда, местната красавица. Не че тя бе кой знае колко заинтересована о ...