23 декември 2024 г. - ден, чакан с голям страх от хората, обитаващи Земята. Ден, в който според предсказанията щял да настъпи краят на света. Цялото човечество беше изпаднало в паника. От години се говореше за това, но така и никой не вярваше на различните пророци. Всички  смятаха, че това са поредните лъжи с цел сплашване на човеците. Но когато в навечерието на 23 абсолютно всеки един землянин беше сънувал един и същи сън, показващ края на Земята, всички разбраха, че им предстои последният ден живот. Всички бяха уплашени, цареше хаос - тичаха при близките си, за да им се извинят и за да си пречистят душите. Знаеха, че в 22 ч. огнен дъжд щеше да се изсипе от небето и да опожари всичко и всички, да унищожи граденото с хилядолетия. Бог щеше да въздаде справедливост, щеше да ги накаже за негативните мисли и емоции, за злобата, за завистта, за убийствата, за духовната бедност, за непрестанните войни, съсипващи природата.

            Докато хората брояха последните минути до Края, Бог и Дявола бяха решили да поговорят за предстоящото. В крайна сметка Краят щеше да се отрази и на двамата.

            - Дяволе - каза загрижено Бог - не е ли прекалено жестоко това, което ти предложи да направим и с което аз се съгласих? Този огнен дъжд ще унищожи всичко и всички, няма ли да допуснем грешка?

            Дяволът помълча и каза:

            - Ти знаеш, че ние двамата сме двете противоположности. Но заедно сме силни и сме в основата на Вселената. Знаеш защо сме тук. Знаеш как започна всичко. Знаеш какъв беше замисълът, а именно аз и ти да сме двете половинки на едно цяло - на доброто и злото и така да създадем същество, което да съдържа по равна частица и от двама ни. Ти трябваше да му вдъхваш сила, надежда, щастие, честност, доброта, а аз трябваше да се опитвам всячески да ти преча, да разруша това с цел създанието да се бори, да не се предава, да трупа опит и така, в резултат на съвместната ни работа, то да стане перфектно, да стане Творец като нас и да започне самото то да създава по-късно други вселени и непознати светове...

            - Защо ми казваш това, Дяволе? - учудено попитал Бог. - Аз го знам, помня началото, помня и замисъла. Каква е целта ти, повтаряйки ми го?

            - Изслушай и ще разбереш! - спокойно казал Дявола. - Така създадохме Човека -  нашата гордост и надежда, че ще стане по-бързо съвършено същество и ще започне по-бързо от предишните ни творения да  създава. Но ние допуснахме грешка, една, но фатална, а именно - позволихме му да вярва, че всичко му е позволено, че е най-мъдър, най-умен, най, най, най от всичко и всички. Позволихме му да вярва, че е незаменим и недосегаем, защото не наказвахме, когато пристъпваше природните закони. Така Човекът стана самовлюбен, забрави от къде е тръгнал, започна да се съмнява в съществуването ни, започна до ни отрича и така се провали, защото не успя да достигне до съвършенството, защото Вярваше, че вече е Съвършен (а все още не беше)  и няма никой, от когото да зависи, който да е над него. Човеците започнаха да се множат, Идеята ни започна да пропада, защото мислехме, че няколкостотин самовлюбени и заблудени не могат да провалят и останалите. Мислехме, че Идеята ни ще е по-силна, но уви, сгрешихме. Оказа се, че Хората с всеки изминал ден деградираха и нито твоите частици в тях, нито моите, успяваха да им помогнат да се издигнат. Появиха се простотията, грубостта, убийството, не само физическо, но и духовно, нищетата, слабостта на духа, самолюбието, арогантността, отричането на всичко, което не се вижда, жаждата за власт и знание, но не за да се издигнат нагоре, а с цел да нараняват и трупат лично богатство и слава, с помощта на които пропадаха. Не може това да продължава, това е Грешка, това е нашата Грешка и ние трябва да вземем мерки, трябва да спрем всичко това и да създадем нещо ново, нещо различно, нещо, което ще оправдае надеждите и доверието.

            Бог слушаше замислено. Да, Дяволът беше прав, трябваше им творение, което да се бори за съвършенство с цел да създава по-късно други такива като него, а не да се бори само за себе си. Трябваше да унищожат Човеците, защото те иначе щяха да унищожат и самата Земя. Това не можеше да се допусне.

            - Мъчно ми е, Дяволе! - тъжно рече Бог - но ти си прав! Така е редно! Достатъчно шансове им давахме да осъзнаят грешката си! Не можем повече да си затваряме очите!

             - Да! - кимна с глава Дяволът. - Но имаше и добри хора все пак. Някои са почти на крачка от успеха, но за съжаление те не могат да помогнат на останалите. Но ние можем да ги спасим, не мислиш ли, Господи? Не можем ли да ги спасим?

              - Не, Дяволе! Знаеш правилата - не можем да унищожим само част от Творението ни, трябва да унищожим всички,  защото може да пощадим някой, но той да се озлоби, че не сме пощадили и близките му, да се настърви и имайки правото да твори като нас, да създаде негативен свят, вселена, които да използва, за да поведе война! Знаеш правилата - може да има войни между творения от един и същи вид, може да има войни между творения от различни видове, може да има войни между творци, но НИКОГА не може да има война между творение и творци!

              Настъпи тишина. Беше труден момент и за двамата. Всеки мислеше, къде беше сгрешил. В един момент Дявол и Бог се погледнаха и в един глас изрекоха: "Време е!" В този момент огнен дъжд заваля на Земята. Всичко беше червено и в пламъци, милиарди викове разтърсваха Вселената. Всичко, градено хилядолетия, умираше. Бог и Дявол гледаха това и плачеха!