Крила
/по „Книжовността крила е за орлите“ на Мария Панайотова/
Крилата птиците издигат. И ги крепят върху ветровете. Което ги прави господари на ефира, властители на небесата.
Така птиците могат безгрижно и безотговорно отвисоко да изсипват тор върху земните същества – хора, животни, растения. Наторяват ги, за да им помагат в растежа и цъфтежа…
И върху земните могъщества, изживващи се като господари на земята, планината, гората, реката… Както и на въздуха над тях…
А крилата крепят въздушните безстрашни господари върху ветровете. Е, никой не се пита – птиците ли ръководят ветровете, ветровете ли носят птиците по свои желания и прищевки…
Важното е, че са се издигнали над земната кал.
Благодарения на крилата…
А крила имат и други птици. Кокошки, петли, патки, патоци, о! – великите пуяци и пуйки…
Защо ти, о, Боже, си дал крила на подобните им?
Перят се, въртят се, вдигат прахоляк и обират с крила курешките…
Надути…
Самоуверени…
Заплашителни…
И красиви без тях, върху коледната трапеза…
А крилата им служат. За перушина – в завивки и възглавници. Донасящи сънища и мечти за полет, свобода и власт…
Иначе… Излишъци за домашния птичи двор, корони за надутите същества с птичи акъл…
Противовес на двукраките, които са излетели над земното блато и се носят върху крилата на мисълта си.
Невидими…
Силни…
Увличащи…
Превръщащи се в мишени за ловците, на които са омръзнали кротките същества в човешкия птичи двор.
Ловците, радващи се, че издебват, стрелят, поразяват ония с невидимите крила.
Само дето крилата на поразените свободни хора не стават за възглавници и пухеници, не носят горди сънища, не издигат стрелците дори до върха на близкия хълм…
Крилата се превръщат в пера, които чертаят пътя към бъдещето. И рисуват картините от миналото и настоящето.
Крилата не се продават, не се предават, за всекиго не стават…
Най-малко за метлички, с които домакините обират паяжините…
Но често са украса на нечий палат, чийто собственик се гордее, че на стената е окачил крилата, някога гордо реещи се над него…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
