27.05.2022 г., 10:40 ч.

Крила 

  Проза » Други
345 2 6
2 мин за четене

/по „Книжовността крила е за орлите“ на Мария Панайотова/

Крилата птиците издигат. И ги крепят върху ветровете. Което ги прави господари на ефира, властители на небесата.

Така птиците могат безгрижно и безотговорно отвисоко да изсипват тор върху земните същества – хора, животни, растения. Наторяват ги, за да им помагат в растежа и цъфтежа…

И върху земните могъщества, изживващи се като господари на земята, планината, гората, реката… Както и на въздуха над тях…

А крилата крепят въздушните безстрашни господари върху ветровете. Е, никой не се пита – птиците ли ръководят ветровете, ветровете ли носят птиците по свои желания и прищевки…

Важното е, че са се издигнали над земната кал.

Благодарения на крилата…

А крила имат и други птици. Кокошки, петли, патки, патоци, о! – великите пуяци и пуйки…

Защо ти, о, Боже, си дал крила на подобните им?

Перят се, въртят се, вдигат прахоляк и обират с крила курешките…

Надути…

Самоуверени…

Заплашителни…

И красиви без тях, върху коледната трапеза…

А крилата им служат. За перушина – в завивки и възглавници. Донасящи сънища и мечти за полет, свобода и власт…

Иначе… Излишъци за домашния птичи двор, корони за надутите същества с птичи акъл…

Противовес на двукраките, които са излетели над земното блато и се носят върху крилата на мисълта си.

Невидими…

Силни…

Увличащи…

Превръщащи се в мишени за ловците, на които са омръзнали кротките същества в човешкия птичи двор.

Ловците, радващи се, че издебват, стрелят, поразяват ония с невидимите крила.

Само дето крилата на поразените свободни хора не стават за възглавници и пухеници, не носят горди сънища, не издигат стрелците дори до върха на близкия хълм…

Крилата се превръщат в пера, които чертаят пътя към бъдещето. И рисуват картините от миналото и настоящето.

Крилата не се продават, не се предават, за всекиго не стават…

Най-малко за метлички, с които домакините обират паяжините…

Но често са украса на нечий палат, чийто собственик се гордее, че на стената е окачил крилата, някога гордо реещи се над него…

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??