Странно нещо е иглата. Изключително полезна, малка. От друга страна, повечето спомени с иглата са си неприятни. Или ще се набодеш, или ще се притесняваш къде си я оставил. След което задължително ще се набодеш. Друго си е кривата игла. Там най-вероятно някой вече се е набол. Имаш си едно на ум. Та да си дойдем на думата - имам  крива игла. Набодох си ръката. Тя иглата си беше крива отпреди, но всеки си плаща за ползването. Мисля да я ползвам за шиене. Шиенето пък е проста работа. Освен ако нямаш претенции за стърчащите конци и нещо от сорта, че се "виждало". Друг е въпросът: Защо да правиш нещо, дето няма да се вижда? Аз лично насърчавам шиенето на тъмен плат със светъл конец. Да се вижда от далече. Като се разминеш с някой, с така зашито копче, джоб или ръкав, изпитваш уважение. Съчувствие. Набол се е човека. Лошо ли се набол, боляло ли е, не е ли? Спомняш си за твоята болка. Вече имаш брат по игла. Може баничка да му дадеш, кафе да му купиш. И денят ти ще мине по-леко. Заради една игла. Странно нещо е иглата ...