- Правиш ли нещо извън обичайните режими за поддържане на добра физическа кондиция и на здравословен начин на живот? - попита Мая. Видимо тя сякаш очакваше да научи от Алфонсо някаква голяма тайна, която да й спести търпеливото практикуване на хатха йога. Диди, в този момент, лакираше ноктите си, но също бе наострила уши. Той притихна като морска лагуна, а после промълви: Всяка сутрин масажирам в продължение на 10 минути точката Цзу сан ли /на виетнамски наричана Тук там ли/. В номенклатурата на БАТ /Билогически Активните Точки/ тя е известна като точката E36 /и Алфонсо постави показалеца си върху точката, разположена на десния му крак/:
https://www.youtube.com/watch?v=3pvJba1Ain4
Тя е чифтна точка - има я и върху двата крака. Наричат я също точка на дълголетието или на жизнената енергия. Но най-правилно е да бъде отъждествена с цялата имунна система, която именно олицетворява. Аз я масажирам с помощта на една японска масажна техника, наричана Шиацу. При нея масажът на акупресурните точки и зоните, се извършва с въртеливо движение на възглавничките на палците, при много внимателен натиск върху тях. Масажът е нежен и се прави с любов. Иначе не дава необходимия резултат. Има още една точка, която масажирам непосредствено след Цзу сан ли. Нарича се Ци мен и означава Врата на времето. Разположена е отдясно /от страната на черния дроб/, приблизително по средата на ребрената дъга. В номенклатурата на БАТ е известна като точката F14. Именно през тази точка времето навлиза в организма ни. Ако имаме лоша хигиена за нея, времето я уврежда необратимо, а оттам уврежда и черния ни дроб, който е символ на младостта и на вечно зеленото дърво на пролетта. Затова тя също следва да се масажира всекидневно.
Мая възнегодува спонтанно срещу цялата тази сложност.
- Защо е необходимо да хабим ценното си време всеки ден за всичко това? Не е ли по-добре да се съсредоточим върху един семпъл начин на живот? То нали си е казано в 10-те божии заповеди какво трябва и какво не трябва да правим. Нима казаното от мен, съчетано с поддържането на един приемлив физически тонус, не е предостатъчно да сме здрави и щастливи? - изстреля задъхано и наелектризирано тя.
- Съмнявам се - отговори Алфонсо. Защото смисълът на живота не е в това да бъдем здрави и щастливи. Бас баритонът му контрастираше с нейния потрепващ гласец. Диди беше повдигнала глава и очите, й леко уголемени, се втренчиха в очите на Алфонсо. И в този миг той съвсем безстрастно констатира, че те бяха красиви.
/следва/
© Младен Мисана Все права защищены