Глава II
За нея Светът бе черно-бял. Само различната наситеност на сивото ѝ подсказваше, че човекът който гледа, носи по-тъмен или по-светъл цвят, различен от тези в очите ѝ, в главата ѝ, в съзнанието ѝ. Белязана с число, изтрита като име, тя нямаше особени шансове за „нормален живот“. А може би изобщо не трябваше да се назовава човек? Заслужаваше ли го?... Даа... За нея Светът бе черно-бял. Не различаваше цветовете. А „домът“ ѝ бе на двеста метра под земята. Какво можеше да очаква от Света? На какво можеше да се надява?...
Сирената оглуши коридорите на бункера. Пищеше силно, продължително и на кратки интервали. С нея отбелязваха пристигането на нов „обект“. Само по цвета ѝ можеше да се разпознае дали той ще е поредният грешник, станал опитно мишле за лабораторията, някой нов лекар- често също враг, или чисто и просто- административен плъх, облечен в нови лъскави папки с прогнила от лъжи информация, а не дай си Боже и шеф. Само дето беше изписана с високопарни думи, скучно напечатани в ...