...или Малък постсоц етюд
Вали, духа силен вятър, почти отнася чадъра ми, но аз крача геройски към детската градина.
Пролетта е необичайно хладна и влажна тази година.
Сигурно е заради кризата.
Отивам да взема детето на обяд, защото в 13:00 имаме супер важна задача в центъра.
На живот и смърт е!
В 12 :20 съм пред детската. С риск да прекъсна обяда, звъня и си искам хлапето.
В този момент погледа ми приковава голяма червена бележка - КАРАНТИНА - СКАРЛАТИНА... точно на нашата група.
Притеснена, хуквам при сестрата да я питам дали да го спирам от градина.
Тя казва: „Не, късно е вече. Детето е контактно. Каквото има да става, ще става”.
Е, ми... да става.
След малко Алекс слиза по пантофи и носи две различни маратонки в ръце. ...