Куфар
“Да го ударя ли, да го подмина ли?..” - чудеше се мъжът с карамелената шапка. Обектът на размислите му беше нисък, грозен и смугъл мъж, който преди секунди беше грабнал куфарчето от ръката му и се беше опитал да избяга, но изпълнението му беше толкова аматьорско, че ниският, грозен, и не на последно място смугъл мъж се спъна в хлътналия капак на една улична шахта и се просна по лице, все още стискайки куфарчето в дясната си ръка. Не, че в него имаше нещо кой знае колко ценно, но човекът с карамелената шапка никак не обичаш да му крадат вещите, били те и куфарчета, та дори и в тях да няма нищо ценно. Въпросът беше принципен, а притрябват ли ви принципи, търсете мъже с карамелени шапки.
Мъжът сви два-три принципа в цигарена хартийка, защото можеше да си позволи това разточителство, щракна със запалката и изпусна няколко облачета справедливост. Приближи се към заболия от срам и болка лице в земята натрапник, който нямаше сили да погледне възмездието си в лицето. Беше минал като метеор през всички околни полицейски управления и дотам се беше превърнал в част от вътрешното обзавеждане, че полицаите му говореха на малко име и го черпеха с орехови кексчета. Така че се надяваше и този мъж да се обърне за съдействие към органите на реда, но вместо това чу:
- Искаш ли да видиш какво има вътре?
- Аз?! Ннн…е.
- Не искаш да видиш каква щеше да ти е плячката?! Не го вярвам. Гледай внимателно!
Ако някога ви дотрябва концентрирано внимание търсете ниски, смугли и грозни мъже, хванати на местопрестъплението. Мъжът с карамелената шапка отвори капака на куфарчето. Под него се показа едно миниатюрно старче, което в едната си ръка държеше плетено кексче от кашмирена вълна-като онези, с които полицаите черпеха старите си познайници, а с другата се опитваше да вкара топчето на миниатюрен билярд, монтиран на дъното на куфарчето. “Заради това нелепо старче ли си рискувах здравето?! Заради него ли сега бера този срам?!”- мислеше си пишман-крадецът и се закле пред Господ никога повече да не посяга на куфарчета, особено ако са на непознати минувачи. (Познатите предвидливо ги отдели в отделна категория)
Иска ми се тази история да си има и поука и май се сещам каква е, но как да я напиша, когато в едната си ръка стискам изкуствено кексче, а в другата-някакъв нелеп стик за куфарен билярд?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илиян Митов Все права защищены
