- Нещата тук се случват твърде бавно. Пусни го да се върне с мен у дома. Персоналът ще му е в помощ, ще работи с треньор, ще се възстанови напълно. - преговаряше маман учтиво с нея. Мария мълчаливо я разучаваше. Какъв обрат само. Осъзнаваше, че царицата е права и за първи път нямаше аргументи и доводи в своя полза. Да можеше да се върнат с няколко месеца назад и да отклони опасната бустерна игла от любимия си. В епикризата ясно бяха написали причината за тромба. Младата жена продължи да гледа по- възрастната и въпросът струеше не само в уморения ѝ поглед, а сякаш цялото ѝ същество крещеше: Защо?
Не го оставиха на мира, оспориха възможността му за избор, влудиха го с безкрайните си съвети и директиви.
И се случи немислимото. Самата тя избягваше всякакви подкани за ваксиниране от тяхна страна и логично срещна вируса. Бяха от двете страни на барикадата и всеки понесе своите последствия.
Не искаше да възпрепятства важните му стъпки към оздравяването. Разбраха се по женски, без излишни обяс ...