Кулата 1
Произведение от няколко части
-
638 2 9Проза
-
617 2 7Проза
-
599 1 5Проза
-
579 2 8Проза
-
882 1 3Проза
-
665 2 9Проза
Изпита огромно облекчение, че сънят прекъсна внезапно, не беше сън, а истински кошмар. Успя да се измъкне през служебния вход на болницата, завирайки се в прането и торбите с боклука. Съвестно ѝ беше, че заряза Ивето сама в болничната им стая, но изгаряше от нетърпение да го прегърне, а приятелката ѝ щеше да я бави и издава със силната си кашлица и кихавици. Тя самата се смяташе за набързо излекувана и държана все още погрешка в това тягостно подобие на болница, затова побърза да се отърве от местопребиваването си в него.
Ще набере номера му и той ще дойде да я вземе от съседната улица. Но телефонът ѝ блокира и намерението ѝ не се оказа толкова лесно за изпълнение. За по-сигурно се опита максимално да се отдалечи от мястото, през което безпрепятствено се измъкна. Още няколко пресечки на подлеза и видя нисичките блокчета до парка. Не знаеше номера наизуст, затова трябваше да намери общ познат с работещ телефон. Все се канеше да си купи нов мобилен и сега номерата на стария я забавяха прекалено дълго. Но извади късмет, тъкмо Йони ще ѝ свърши работа, видя я да се прибира към входа на блока. Извика я, но тя не се обърна, възможно е да се припозна, жената много приличаше външно на нея.
Добре, само спокойно, без драма, ще надникне в кафенето, по това време все ще има някой познат там. Странно, беше празно.Къде се запиляха всички? Защо беше толкова тихо, или ушите ѝ нарочно не долавяха досадните шумове на града?
Какво ѝ даваше увереност, че се е измъкнала от болницата, ами ако беше само сън?
Нямаше време да се препъва в колебания, затова се засили да заобиколи поредния билборд, който ѝ се изпречи пред очите. Все пак се спря, учудена от съдържанието му – красавица с бяла мантичка и огромна спринцовка в ръка, усмихната и предразполагаща. Какво ли плуваше в подсъзнанието на рекламодателите, после щеше да си поблъска ума над този въпрос. Можеше да е закъснял отговор на излегналия се навремето край паметника на Левски хитов фолкпевец. Но защо се бавеше с подробности в търсенето на тъй мечтания номер... Помнеше осмици, четворка и може би единица и двойка, но от тях можеше да направи стотици комбинации и навярно нито една правилна. Върна се в миналия век, преди десетцифреното мобилно робство. Защо паметта ѝ беше толкова неуслужлива именно сега?
Бързо се умори, преди изминаваше километри като на шега. Ще си почине малко, ето пейка, на съседната – влюбени. Момичето я зяпа проучвателно и се усмихва подканващо на партньора си, седнала върху скута му. Не са сякаш просто влюбени. Продължи нататък, да не пречи на емоцията. Наблизо група момчета– колоездачи. Попиват опит наживо, от улицата. Пробва отново да включи мобилния си, напразно.
Ами ако той междувременно отиде в болницата да я потърси? Беше по-импулсивната и необузданата от двама им. Той ще я чака в кулата, няма да дойде без предупреждение, самоуспокои се Мария.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светличка Все права защищены
