По стълбите с пухкав лилав килим и средновисока оградка се качваха, хванати за ръка, аромат на какаови бисквитки и звук от пиано. Тази кулинарно-творческа комбинация бе и най-съкровеният спомен на Ивета от детсвото ѝ. Ако тяхната едновременна поява, за което бяха нужни два чифта ръце - тези на Ивета и на майка ѝ, беше допълнена и от дъждовно време, то това щеше да е и времето и мястото, където Ивета да се връща всеки път, когато усети страх или съмнение, за да ги укроти или доведе до поне поносими усещания.
Какаовите бисквитки са любими на Ивета и до днес. Интересно е, че когато самата тя ги приготвяше и похапваше, никога не мислеше за преди или за сега, или за бъдещето. Съзнанието й беше абсолютно неангажирано, а ръцете ѝ правеха второто най-любимо нещо след пианото - сладкартсвото.
"Дарбата на пианиста, вълшебните пръсти могат да творят храна не само за душата, а и за тялото. Използвай магията и за друго. Така ще постигнеш синхрон между душа и тяло. "
Кой да предположи, че думите на ...