По стълбите с пухкав лилав килим и средновисока оградка се качваха, хванати за ръка, аромат на какаови бисквитки и звук от пиано. Тази кулинарно-творческа комбинация бе и най-съкровеният спомен на Ивета от детсвото ѝ. Ако тяхната едновременна поява, за което бяха нужни два чифта ръце - тези на Ивета и на майка ѝ, беше допълнена и от дъждовно време, то това щеше да е и времето и мястото, където Ивета да се връща всеки път, когато усети страх или съмнение, за да ги укроти или доведе до поне поносими усещания. 

Какаовите бисквитки са любими на Ивета и до днес. Интересно е, че когато самата тя ги приготвяше и похапваше, никога не мислеше за преди или за сега, или за бъдещето. Съзнанието й беше абсолютно неангажирано, а ръцете ѝ правеха второто най-любимо нещо след пианото - сладкартсвото. 

 "Дарбата на пианиста, вълшебните пръсти могат да творят храна не само за душата, а и за тялото. Използвай магията и за друго. Така ще постигнеш синхрон между душа и тяло. "

 Кой да предположи, че думите на майка ѝ ще начертаят пътя на Ивета толкова буквално. Ивета стана наистина вълшебница и на пианото, и в сладкарството. "Истински сладкарски виртуоз". В такова изречение се претвори някогашният съвет на майка ѝ. 

Годините се нижеха, а Ивета се радваше на успех и в двете си поприща. Беше останала да живее в родния си град, дори след като завърши музикалното училище, макар че имаше много отворени врати пред себе си. Тя избра това, на което винаги се е уповавала и силно вярваше, че любовта ѝ към пианото и сладкрството са плод на спокойния ѝ живот, близо да приятели, семейство и все познати лица, които ѝ вдъхвава доверие и усещане за лекота. Въздухът, който дишаше вече толкова години, тя не искаше да сменя за нищо на света. Усещаше го като свой, лично нейн, сякаш не беше даденост, еднаква по количество и качество за всички, а специално приготвен от нея, при това и по специална рецепта; усещаше и , че ако някога промени рецептата , това ще промени нея и всичко друго наоколо. А кому е нужна промяна тогава , когато се чувства цял и свободен...

Ивета беше много заета с виртуозните си изпълнения и поръчките за какви ли не поводи, чийто маси красяхи нейните какаови бисквитки, торти с украси, каквито си пожелаеха празнуващите. За детските рождени дни Ивета подаряваше и изпълнение на пиано за децата. Всички оставаха очаровани и се връщаха за нови и нови поръчки или просто , за да я послушат... Ивета свиреше на пианото в собствената си сладкарница, която преди няколко години отвори с любов и превърна в място, където кулинарията и музиката заживяваха като семейство със своите си семейни щастливи мигове и разбира се, разправии. Не винаги цареше мир и разбирателство мезду тях, но Ивета беше онази малка, здрава нишка, която ги крепеше в трудните моменти. Имаше дни, в които пианото бе по-тихо, но пък ароматът от кухнятата изпълваше и последното свободно ъгълче. В други дни аромат почти не се усещаше, защото ръцете на Ивета се сливаха с клавишите за дълго време и ъгълчетата наоколо се изпълваха с нежни, галещи звуци и закачливи ритми. В такива дни хората идваха просто , за да се насладят на ъгълчетата...

В такъв ден дойде и един по-специален човек, който се наслади първо на нея, после на ъгълчетата в сладкарницата. Гледаше я така , сякаш няма никакъв талант, сякаш е обикновен за всички други човек, какъвто не беше, но специален и единствен в неговия особен поглед, влюбен от първия поглед...

Така се зароди още една магия в живота на Ивета. И се занизаха още няколко, изпълнени с аромати, ноти и любов, години. Въздухът си беше същият, а Ивета беше толкова щастлива, че беше готова да го даде целия на човека до себе си.

В една свежа сутрин, когато Ивета стана малко по-рано от обикновено, за да има време с днешния натоварен график, въздухът , нейният си въздух, беше различен. Вдишваше го дълбоко и долавяше разликата още в гърлото, дори в дробовете си. Странно. Беше начало на един различен ден, за което тя все още не подозираше, но вероятно, заради силната връзка с мястото и човека до себе си, въздухът и вдишванията ѝ, я подготвяха.

В сладкарницата имаше много работа, но реши да започне с пианото. Присети се за свои изпълнения от детсвото и ги засвири, пренесена със затворени очи в онова време, когато свиреше и усещаше аромата от кухнята, където майка ѝ приготвяше какаовите бисквитки. После отваряше очи и спираше да свири за няколко минути, в които толкова много усещания минаваха през тялото ѝ, че вдишванията се учестяваха и Ивета заприличваше на уплашен от самия страх човек. После пак засвирваше с музиката от детството си, затваряше очи, за да накара и ароматът на бисквитиките да се завърне и се успокояваше.

Ритъмът на вдишванията постепенно се овладя и влезна в равномерния такт на пианото; дишане и мелодия се хванаха за ръце като две малки деца и закрачиха напред към един нов, различен за Ивета живот, в който тя, още в същия ден разбра, ще бъде майка.

Няколко седмици по-късно разбра и друго. Ще бъде майка на момче и момиче, които ще се появят в летен месец. Лекарят я успокои и ѝ каза да бъде два пъти по-внимателна, да работи два пъти по-малко, но да не яде два пъти повече, да не тича два пъти по-бързо и да спи, колкото може, даже два пъти повече, заради двете бебета. Ивета си избра лекар със завидно чувство за хумор и макар притесненията си, тя изкара спокойни няколко месеца с приятни и шеговити прегледи.

Наблягаше на пианото през същите тези месеци, защото от това си мислеше, че бебета имат повече нужда, а в кулинарните си изблици правеше основно какаовите бисквитки. В някои моменти не усещаше как яде бисквита без ръце, защото ръцете ѝ бяха заети да докосват клавишите. Бисквитката напомняше за себе си тогава, когато трохите между и по клавишите ставаха толкова много, че я разсейваха и тя спираше , за да ги измете...и за да си доизяде бисквитката. В края на леките си работни дни Ивета се шегуваше с мъжа си, че тези деца ще изяждат тонове бисквити и имена като Бисквитко и Бисквитка ще им отиват много. Без да подозира и в кръга на шегата, двойно бременнната Ивета просто си беше права.

Тогава когато слънцето започна да бави залязващия си ход, Ивета излезна от този шеговит кгъг и се отдаде на майчини размисли, в които вероятно всяка бъдеща мама влиза и не излиза до края на живота си. Денят наближаваше, а притесненията, очакванията, нетърпението и коремът на мама Ивета растяха. 
Интересно е несъответсвието на едно и същото време в различните житейски изпитания. Минутата си е минута , съставена от 60 секунди, тя не забързва и не забавя темпото си, но усещането за 1 минута или 60 секунди зависи толкова много от това дали чакаме нещо хубаво или трудно, че представата за нея се размива и разпада на други части от времето, които не мерят време, а само усещания , трепети и емоции...

Ивета имаше силна интуиция и обикновено се доверяваше на вътрешния си глас, особено ако е съгласна с него. Същият този глас ѝ каза през една топла, юлска, тиха нощ, че утре е денят и трябва да бъде спокойна. За този ден подготовнката никога нямаше да е пълна, готовността също, но желанието да види най-сетне Бисквитка и Бисквитко , беше пълно, направо преляло, по-силно беше дори от желанието ѝ да докосва клавиши и оформя сладки, беше по-силно от всичко, за което Ивета можеше да се сети.

На този свят, в точно този юлски ден, точно в живота на Ивета се появиха две други вълшебства, които щяха да изместят, но не в пълния смисъл на думите ми, другите две магии на кулинарния виртуоз Ивета. Сърцето ѝ се доизпълни с майчинска любов и в следващия отломък от време, който Ивета измери с емоции, а не с минути или месеци, тя беше просто майка... всеотдайна, раздаваща, търпелива, справедлива , неуморима...Реши това да бъде призванието ѝ тук и сега, и не усети как следващите плахи опити да докосне клавишите ще бъдат, за да изтрие праха по тях, а ароматът на любимите бисквитки ще приготвя отново и само майка ѝ...

В една сутрин след трудна нощ, в която Ивета се будеше отново и отново , заради децата, заради спомени от детсвото си, заради мисли от сега, заради тревоги за тогава, Ивета се успа и събуди, но не от тревога или защото някой друг не може да заспи, събуди се

от звук, по-нежен от аромата на бисквитките и от аромат , по-силен от удар по клавишите. Ивета стана и пристъпи плахо, защото отдавна не беше участвала в такава кулинарно-виртуозна комбинация, при това така добра. Ивета приближи и след няколко крачки не усещаше земята под краката си, защото полетя от щастие , когато видя Бисквитка и Бисквитко да свирят на пианото в такъв синхрон, в какъвто само Ивета и още една Ивета можеха да изпълнят. Изпълнението им окрасяваше чиния с какаови бисквитки върху пианото, които майката на Ивета бе приготвила... Без да потрепва, без да си задава въпроси на ум или на глас, тя изслуша децата си и остана без думи и глас. Само една усмивка и две сълзи успяха да издадат съвсем леко какво усещаше тя сега.

• В следобедите, когато те оставяхме да си почиваш, но ти не го правеше, аз водех децата на пиано при твоята стара учителка, любов моя... Тя видя в тях теб, но с двойна сила и талант....Те са малки деца, но големи творци и дори ти да не засвириш отново, те ще продължат всичко, което си започнала,! Честит празник на майките, скъпа!

Сякаш точно тези думи Ивета чакаше от няколко години насам, за да стане тя учителка на собствените си деца и четиримата заедно да изпълнят отново всяко ъгълче на дома си с аромата и мелодията на любовта.