Пътувах до Петрич с малката дъщеричка. Беше горещо във влака, въпреки отворените прозорци. Дългият път изтощаваше, а спирането по незнайни причини на незначителни спирки или направо в полето ме караха да се замисля дали следващия път да не предпочета скъпите автобуси.
До Кресна водата бе изпита, лакомствата изядени, а оставаше час. Детето губеше търпение и започна да нервничи. Книжките за оцветяване бяха изрисувани, а приказката за малкото слонче прочетена няколко пъти.
Погледнах уморено през прозореца. Бяхме спрели на мъничка гара и няколко възрастни хора се качваха с торби, пълни със зеленчуци. Вероятно да занесат на децата в града. Направи ми впечатление белокоса жена, облечена в тъмна рокля, но с плетена красива якичка на една игла. Имаше нещо тъжно и аристократично в нея.
Потеглихме с протяжено скърцане и след малко възрастната жена се показа в коридора на вагона. Детето ми скачаше по седалките, но това явно не смути пътничката. Надникна усмихнато и поиска позволение да влезе. Мия ...