Къде си?

Къде си ти? Сърцето ми копнее по теб. С очите си искам да видя твоите, с устните си искам да докосвам твоите, с душата си искам да усетя любовта ти. Къде си? С всяка клетка от тялото си искам да те видя, да те почувствам, да разбера най-сетне какво всъщност е любовта. Но теб те няма, нали? Невъзможно е да дойдеш. Ти си просто мираж за душата на един самотник, също като водата е мираж за обречения, попаднал сам в пустинята. Единствена надеждата  крепи този човек жив, надеждата, че зад следващата дюна се крие езерото, което ще утоли жаждата му и ще му подари  поне още час живот. Така и ти за мен си спасението в пустинята, наречена живот. Така и аз продължавам да вървя напред, убедена, че зад ъгъла се криеш  ти. Ето те! Протягам ръка, за да те докосна, но ти се отдалечаваш. Опитвам се да  те настигна, но ти изчезваш в дълбините на съзнанието ми. Но какво пък, ти си една илюзия, която мога да създам и да унищожа, когато си поискам. Продължавай да навестяваш съня ми и може би някога ще повярвам, че си истински.