27 мая 2008 г., 14:40

Към заслепените 

  Проза
1030 0 1
1 мин за четене
 

Хей, човече, не те познавам, но предполагам, че и ти си от заслепените! Я се стегни и се погледни! На какво си заприличал?! Знаеш ли какво искаш? А трябва! Знаеш ли за какво се бориш? А трябва! Какво очакваш, всичко да ти бъде поднесено на тепсия?! Може, но в някой друг живот. Какво очакваш от момичето, което харесваш? Искаш и тя да те харесва? Или нещо повече - и тя да те обича, да ти се врича, че ти си единственият за нея? Толкова ли просто мислиш, че е всичко? Толкова ли лесно мислиш е? Знаеш ли какво търсиш? А трябва! Какво си мислиш, че ако търсиш обич, трябва задължително да я намериш? Де да е толкова просто! Какво ти трябва? Знаеш ли?
Какво си мислиш, че с пари ще оправиш всичко ли? Де да беше толкова просто!
Знаеш ли нещо? Не знаеш! Знаеш ли, че някои неща не можеш да купиш никога с пари? Любов, приятели, уважение и родители не можеш да купиш. Разбра ли ме сега? Видя ли, че и ти си заслепен. Погледна ли в моята душа? Не можа, нали?
Знаеш ли къде бъркаш? Трябва да погледнеш първо в твоята. Не спирай да
опитваш. Знаеш ли, че упоритостта не е присъща на всеки. Ти искаш да бъдеш "всеки" ли? Помисли си. Аз няма все така да говоря! Ако си ме разбрал, значи не е било напразно! А... ти, ти, който четеш, заслепен ли си? Мъчиш ли се да гледаш в мъглата. Знам, че понякога е трудно! Човече, най-вероятно не се познаваме или може би е обратното, но вземи се стегни... няма невъзможни неща, а само трудно постижими!

© Димитър Димитров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • съгласна съм с последния ред, затова те моля - прочети някой и друг ред за правилата при пунктуацията
Предложения
: ??:??