Следващите дни преминаха в подготовка на пътуването до едно гръцко село. Дъщерята на съседката се оженила преди година там и сега ни канеха на кръщене. Бе въпрос на чест да отидат достатъчно хора, да се покаже богатство и стил. Няколко дни обсъждаха какво ще се купи и откъде, как ще пътуваме и какво ще носим. Жените се бяха побъркали да украсяват подаръците с целофани и панделки, сякаш отивахме на посещение при кралица, не на кръщене на обикновено ревящо бебе. Навсякъде, където минех из село, чувах едно и също: „Ще им натрием носовете на гърците”. Спореха за всичко - от чия ракия и вино ще носят, кой ще направи пита за бебето, кой ще измайстори сладки и ще украсява тортата. Кой ще прави погача за църквата, защото това трябва да е свята жена, по колко евро ще оставят на бебето в кошчето и в какви цветове трябва да бъдат дрехите, които то ще облече след кръщавката. Беше ми странно, че се палят за дребни неща, но вече претръпнах тук нещата да са винаги „малко така”.
Очаквах пътуването до ...