Сънувах отново онази жена, облечена в черно. Беше близо  и виждах зениците ú, отразени в моите. Беше като любене  с погледи. Събудих се  възбуден и отидох да си взема душ. Топлата вода, редувана с хладна, успокои тялото ми донякъде. От няколко дни не бях ходил при Савчева, не ми се и ходеше вече. Сексът с нея беше страхотен,  отпускащо-успокояващ като милувка на хладна река. Но не ми стигаше.  Исках нещо да преобърне душата ми, да изпитам страст и огън, който да изгори сърцето ми. Мая беше лесна и глупава плячка, можех да я имам веднага и да я захвърля без узгризения, но щеше да бъде същото като с майка ú, само секс, обмяна на плът, нищо друго. А Яни ми беше приятел, оказа се  свястно момче,  един секс не струваше приятелството ми  с него. Предпочитах да му оставя Мая. „Хубавите ябълки прасетата ги ядат”, обичаше да казва баба и нямаше дори и идея колко права беше за ситуацията. Трябваше да разбера всичко за тази загадъчна красавица в черно, и имаше два начина. Дядо  или Яни можеха да ми кажат истината. Не ми се искаше  да занимавам Горан Старши с  моите сърдечни неща. Оставаше да разпитам Яни. И без това имах работа  в клуба, трябваше да договоря с Димо кога ще лети за София, полетът беше отложен онзи ден заради пожарите в Гърция. Дано  пристигнеше бързо. Нямах търпение да го запозная с Фани и да дръпна една къдрица закачливо от буйните коси на красавицата Съдба.

        Надянах брезентовите  панталони и  след около час бях там. Забравих в бързината да се обръсна, косата ми беше рошава от вечерта. Уж я мокрих с вода на чешмата, но тя щръкна  нагоре. Гел не исках да слагам, от пърхота после нямаше да се отърва. Яни го нямаше пред клуба,  нито се мяркаше наоколо. Засякох обаче,  за нещастие, Савчева.  Бе с лятна изрязана рокля на златисти цветя. В комбинация с червения цвят на косите ú ефектът бе истинско „уау”. Тя се зарадва, че ме среща и весело  помаха с ръка.

- Ти ме забрави, Горане – галено ми се скара тя. – Не си идвал скоро при мен. Затъжих се. Дори те сънувах  сутринта - и ми намигна палаво.

         Не знаех какво да ú кажа, нито къде да погледна. Не ми се говореше някоя плитка лъжа. Бе умна жена и заслужаваше истината.

- Имам  работа, няма да идвам вече – изстрелях го като куршум. И ми олекна веднага.

           Може би беше грешка да постъпвам  рязко и да говоря направо. Но исках  с тялото и с душата си друга жена. Усещах го  ясно. Нямаше  нужда от лъжа. Можеше да последва сцена и  осъзнавах опасността, но вече  бях  го направил. Тя пребледня леко. Усетих обидата в погледа, в трепването на красивата бяла ръка. Дожаля ми за нея, но  бях повече от сигурен за желанията си. Не я исках повече. Исках обич, не изискана професионална секс-игра. Настъпи неловко мълчание. Тъкмо се чудех как възпитано да се сбогувам,  по гърба ме тупна приятелска мъжка ръка.

- Къде ходиш, братко? - Яни се появи зад мен като спасение божие и поздрави учтиво:

- Добър ден, доктор Савчева.  Мая замина ли за Враца при нейния баща?

            Лекарката повдигна очи към него и внезапно  осъзна - този млад мъж пред нея е страстно чаровен. Намери сили да се усмихне, дори кокетно  наклони глава.

- Да, замина още снощи и остави компютъра с вируси. Така поне предполагам. Нищо не разбирам от техника, но не мога едно писмо да изпратя. Непрекъснато блокира, а тази сутрин  изчезна  звука. Сега и музикални клипове не мога слушам.  Пълна трагедия.

- Да дойда да ви помогна? - Яни се усмихна чаровно, а трапчинките на бузите и брадата му потрепнаха.

            Яни бе малко по-едър от мен много привлекателен млад мъж.  Без да бъде зализан красавец от групата „метросексуален”, той имаше хищно излъчване, носеше магия от сила, нежност и сексапил. Винаги, когато бях близо до него, усещах полъха на древността. Защото, тук мъжете стават мъже на 16. Когато убият своята първа змия,  а не когато са спали с жена.

- Ами аз така и така напазарувах и се прибирам, заповядай сега - покани го галено  и подкупващо лекарката.

- Аз ще съм в клуба поне няколко часа, после ще се повидим, брат.

           Погледнах го насърчително. Яни  кимна и тръгнаха към дома на докторката. Нямаше нито капка съмнение за мен, че  никакви вируси не танцуват  в нейния  скъпарски компютър и че ще се опита да прелъсти Яни, защото обича  силни първични мъже. Мая бе заминала и щеше да  си дойде  обратно едва другото лято. Дотогава определено Яни нямаше да я чака самотен, а и Мая след случката в Солун дори не говореше с него. Теренът за действие бе свободен   за двамата.

           Мисълта  ми за момент прескочи при  доктор Савчева. Чувствах се доволен, че се освободих от нея. За Яни щеше да е добре да си има работа с нея, тя бе гореща и  дискретна жена. А аз трябваше да намеря начин да разкрия всичко около жената, която изгаряше мислите и плътта ми, от момента, в който  преди време я видях в гробищата.

         Часовете в клуба минаха учудващо бързо. Нетът като по чудо не „танцуваше”, а теглеше гладко и бързо. Разбрахме се дядо Димо окончателно. Този път щеше да лети до София и да дойде после с автобуса до село. Изпратих му още снимки  на Фани, както и  специални поздрави от нея. Моята идея я накара да се замисли  и да се съгласи, щом  споменах, че и дядо одобрява. Мисля, че  й стана  тъжно от реакцията на Горан Старши относно нейната предстояща женитба, но действителността беше такава. И двамата наближаваха 60, а животът бясно течеше, имаше малко време за чудеса. Нямаше време за чакане. Ако искаше да бъде щастлива, трябваше да го направи  сега.

        Тъкмо се бях разлигавил с няколко мадами из чата, Яни ме потупа по гърба. Погледнах го и двамата едновременно се засмяхме. Бях прав, нямаше нужда да ми казва каквото и да било. Очите му светеха като на доволен тигър, хапнал преди секунди вкусно  прясно месо. Усмивката му бе лъчезарна,  за момент се запитах кое е по-светло- очите му, с цвят на небето, или детската усмивка, която отразяваше добротата на неговата душа.

- Оправи ли компютъра? - намигнах му аз.

- Естествено – намигна ми в  отговор той.

         Платих  на момичето на пулта, което и този път не пропусна да попита за дядо. Изглеждаше много разочарована, че днес не е дошъл с мен. Беше облякла  пак блуза с огромно деколте,  искайки да прилича на фолк-певица на всяка цена, но изглеждаше смешно и пошло. Нямаше нужда да се прави на фатална жена. Достатъчно беше да бъде естествена.

         Излязохме навън с моя приятел и седнахме  на студено питие пред клуба. Подухваше лек вятър и двамата се наслаждавахме на хладната бира  и  свежата ласка на вятъра.

- Трябва да поговорим, нужна ми  е информация за една жена – почнах направо.

         Яни се усмихна лукаво. Повдигна въпросително вежди и ги потърка с лявата си ръка.

- Говоря сериозно. Цялата информация, максимално дискретно. Помниш ли жената, която засякохме пред гробищата, цялата в черно, а после преди кръщенето донесе подарък на спирката, но не се качи в автобуса?

         Яни ми кимна с глава.

- За нея става въпрос.

            Моят приятел се облегна на пейката. Обърса потта от бутилката с бира внимателно. Явно премисляше дали да започне да ми разказва всичко, или да спести част от истината.

- Евангелия. Ванчето ú казват - погледна  ме предупредително - нейната история е  повече от драматична.

            Отпи от бутилката, после се накани да започне, но пак размисли, за втори път отпи от студената бира. Бях нетърпелив да чуя по-бързо всичко за нея, но ако много бързах, можеше да се откаже. Затова зачаках, но той ми направи знак.  И стана.

- Разговорът не е за тук. Освен това ще отнеме  време. Да идем у нас,  всичко, което знам, ще ти кажа, обещавам.

            Взехме бирите и тръгнахме по прашния път. Вървяхме,  без да говорим, и стигнахме тяхната къща. Беше чисто и  подредено, приличаше на кипра софийска вила. С всички удобства. Харесваше ми този начин на живот в село - да имат всички предимства на града, но в същото време да  живеят на чисто. Яни отвори по още една  бира и седнахме един срещу друг. Слънцето се оглеждаше весело в отворения прозорец и Яни започна бавно.

- Евангелия - Ванчето, Сестрата, я познават всички от село. Ти сам си я виждал, красива  като икона на Богородица. Преди години починала майка ú и я отгледал брат ú. Баща ú беше келеш, помня го като дете. Ходеше по чужди жени, не се прибираше вкъщи, вдигаше на площада скандали. Брат ú, 7-8 години май по-голям,  я гледаше като истинска майка. Това съм го чувал от майка ми, как я чакал да се прибере от училище, как ú перял детските дрешки в реката, защото им бяха спряли тока за неплатените сметки на алкохолизирания баща, а и водата също. Ваня обожаваше брат си, ходеше с него навсякъде, бяха  неразделни. Това ти го казвам, както съм го чувал от мама, а тя беше умна жена и не се занимаваше с клюки. След голямата драма обаче, животът ú беше разгледан под лупа от всички.  Бръкнаха в душата ú с много груба ръка. Тогава се изприказваха всякакви приказки за нея  и брат ú, включително, и че са имали нещо един с друг, в което, лично, не вярвам. Може и да са спяли в едно легло, но това още нищо не значи. Може би  е искал да я предпази от баща им, може да е сънувала  кошмари. Не знам, което не знам. Но всичко се обърка преди година и нещо. Ваня беше омъжена някъде в Петрич, след онази история с брат ú, набързо намери някакъв и се премести при него. За нещастие, Господ не им даде деца. Кой крив, кой прав, никой не може да каже. Тя рядко си идваше напоследък, и аз съм я виждал с очите си, как  все  имаше синини. Спънала се била,  паднала от не знам къде си. Хората почнаха да говорят, че нейният  мъж я пребива, защото не може да  роди  деца. Тя криела това от брат си, защото  ако научел, мъжът ú щял е да бъде мъртъв.  После брат ú трябвало да го лежи по затворите. И тя избрала да търпи и мълчи.

          Слушах и стисках гневно ръце. Тези нежни очи,  тези нежни ръце... трябва да си звяр, за да причиняваш  болка на толкова крехко създание.

- Но брат ú научил, нали?

            Яни отпи от бирата и прокара ръка по косата си. Погледът му беше пълен с гняв. Моят беше изпълнен със същото.

- Да, брат ú научил все пак. Казали му съседите в Петрич. Не мислели, че ще докарат смърт, разкривайки истината. Просто били загрижени за живота на Ваня. Брат ú  побеснял и  пребил  в яда мъжа ú. Той пък, Петрички тарикат, му пратил  трима биячи, така поне казал в съда, но ако питаш мен, си е било мокра поръчка. Направо го размазали в дома му. Щом  доктор Савчева е повръщала, като отишла за смъртния акт, можеш да си представиш какво е било. Касапница.  По стените  имало кръв, сякаш е плискал фонтан. Никой не искаше да боядисва  къщата после. Майсторите си намираха   причини да са много заети, въпреки че Ваня имаше пари и щеше да им плати.

            Повдигнах въпросително вежди.

- И какво?

- Тя подаде молба за развод. Премести се в къщата на брат си. Боядиса стаята на убийството сама. Заведе дело срещу мъжа си... нае добър адвокат. Тук  той имаше леля и идваше да играем като деца. Светлин. Човекът свърши страхотна работа. И после сама го уби.

- Адвоката ли? За какво?

-  Не, уби, без да ú мигне окото, мъжа си.

- Мъжа си? Тази нежна ръка?

            Не можех да повярвам. Яни махна с ръка и продължи.

- Ами да,  става ето така. Делото на мъжа ú минава. Той плаща на адвокати, голям паралия беше.  И го пускат, защото, моля ти се,  нямало доказателства за вина. Просто нямало. Няма, като играят парите под масата. И тоя кретен, се напил, пристига посред нощ в селото, тя  живееше в къщата на брат си, както ти казах, накрая на селото, от другата страна на Фиданка. Отсрещната къща.

- Синята?

- Точно така. Пристига мъжът ú, пиян като свиня, и почва да вдига джангър. Събира съседи и всички го гонят, обаче, тоя прескача оградата, чупи прозореца и се вмъква вътре, при нея, решил да се прави на мъж. Докато  хората влязат, тя го убила с кухненски  нож.

            Яни надигна бутилката, която беше почти празна, а на мен започна да ми става студено. Не знаех какво да мисля и какво да направя. Мислите ми се объркаха тотално. Убила е човек, цялото село знае, а тя се разхожда свободно, сякаш нищо не е било. Приятелят ми май разбра  какво става в душата ми, защото ми каза доволно.

- Никой не я издаде. Изхвърлиха  трупа през нощта  до магистралата, в тръните.  Сутринта надойде полиция. Питаха, разпитваха, никой нищо не каза. Никой не я предаде. Много мъка видя от мъжа си тя. Хората си я защитиха. А и добър адвокат  си намери. Тоя, същият софиянец Светлин, дойде и намери свидетели. Дори не можаха да й повдигнат обвинение. Чичо Петре оправи прозореца до сутринта. Добре, че никой от полицаите не се бе загледал, че маджунът е пресен и мек като мая.

-  И сега как живее сама?

- Както може. Работи към една гръцка фирма за плетива. Плете на една игла. Двете с Фиданка  работят  майсторски. И майка ми им е поръчала разни неща са мен, за сватбата ми, нали знаеш как е тук ? Чаршафи, оплетени на една игла, покривки за маси, кувертюри за легла, нощници за  бъдещата снаха.

-Да - засмях се – знам, тук всичко е малко така.

            Но Яни остана сериозен. Искаше да ме предупреди нещо. Замълча за минута, после ме погледна и  каза директно:

- Никой мъж не  смее да я закача.  Няма това право. Първо, тя не може да има деца, второ,   ходи навсякъде с нож в кока, трето - нали ти казах, говореше се, че уж имали нещо с брат й. И така,  повече от година, двете с Фиданка си живеят  накрая, като отритнати и се крепят една  друга. Помагат си като майка и дъщеря.

- Значи плете на една игла?

            Задавах въпроси като малоумен. Търсех начин да намеря път до сърцето ú.

- Да, разкошни неща - потвърди Яни. - Искаш ли да ги видиш?

Отвори  един шкаф на секцията и извади плетени красиви покривки в бледо екрю и дантели, копринени чаршафи, оплетени с  дантели като паяжина от всяка страна, дълги и къси нощници, поръбени с  фина, ръчно плетена копринена дантела. Наистина изящна красота.

- Много са красиви. Дали да не си  поръчам и аз? - погледнах Яни въпросително. Освен този въпрос криех и друг и моят приятел веднага разбра.

- Като се замисля, и на мен ми трябват още оплетени чаршафи, да си ги ползвам. Защо трябва да чакам до сватбата? Искам сега да си сложа главата  върху красива нежна коприна с дантелени краища като паяжина. Но трябва да идем с майка ми или баба ти,  сам мъж не влиза в нейния дом.

            Кимнах с глава.

- Ще го измислим. Ще идем заедно.

Яни  пак ме погледна изпитателно. И ми зададе въпрос, който само на приятел бих позволил да задава.

- Ако въпросът опира до секс... - и  благоразумно не се доизказа.

- Не, Яни, въпросът не опира до секс, има нещо в тази жена, което  ме подлудява. Не знам какво ще направя,  какво ще се случи, просто искам да бъда с нея. Душата и тялото ми изгарят като факли за усмивката ú и нейната топлина.

- Ок. Предупреден си. Направиш ли нещо, обаче...

- Всичко ще бъде наред.

- Обещай ми го, брат - Яни ме погледна в очите. - Иначе ще съм срещу теб и тогава и Бог няма да ти дойде на помощ.

            Приближих се до моя приятел и му  казах тихо, но твърдо.

- Обещавам ти, брат. Няма да направя нищо, което да ú причини болка. Искам само да бъде щастлива. И да я обичам като жена, а не като моя сестра.

            Тръгнах  окрилен. Имаше надежда да се случи чудо и да накарам Ваня да обикне мен и душата ми. Знаех, че е преживяла трагедия и  едва ли ще ми се довери  бързо. Но тя се обърна и ме погледна особено онзи ден в гробищата. Тя ме погледна особено и преди да потеглим за кръщенето. Имаше нещо в мен, което я караше да ме поглежда особено. Ако можем и двамата да сме щастливи, защо просто не го направим. А после? После ще му мислим за после.

           По пътя към село вървях бавно и пред очите ми бяха прекрасните дантели, оплетени от нежните пръсти на Ваня. Всеки трън и всеки бодил  приличаше на фина дантела, изплетена от нейната малка  топла ръка.