Сънувах отново онази жена, облечена в черно. Беше близо и виждах зениците ú, отразени в моите. Беше като любене с погледи. Събудих се възбуден и отидох да си взема душ. Топлата вода, редувана с хладна, успокои тялото ми донякъде. От няколко дни не бях ходил при Савчева, не ми се и ходеше вече. Сексът с нея беше страхотен, отпускащо-успокояващ като милувка на хладна река. Но не ми стигаше. Исках нещо да преобърне душата ми, да изпитам страст и огън, който да изгори сърцето ми. Мая беше лесна и глупава плячка, можех да я имам веднага и да я захвърля без узгризения, но щеше да бъде същото като с майка ú, само секс, обмяна на плът, нищо друго. А Яни ми беше приятел, оказа се свястно момче, един секс не струваше приятелството ми с него. Предпочитах да му оставя Мая. „Хубавите ябълки прасетата ги ядат”, обичаше да казва баба и нямаше дори и идея колко права беше за ситуацията. Трябваше да разбера всичко за тази загадъчна красавица в черно, и имаше два начина. Дядо или Яни можеха да ми кажат ...