Късметът

   Две девойки, две приятелки седнали на една полянка, до поточе да си вият венчета. Вплитали цвете след цвете и си говорили:

- Дано да стигнат цветята, че няма наблизо откъде да берем - казала едната.

- Колкото са, толкова - казала другата.

- Хубаво ще е венчето да е точно. Виж, само едно цвете не ми стига. Дай ми едничко.

- Да бе, няма да стигнат и за мен.

- Аз толкова много цветя брах за теб, а ти - казало тъжно момичето. Погледнало в поточето и видяло във водата цвете да плува.

- Хвани цветето. По-близо е до теб.

- Ще си намокря ръцете. Ти си го хвани.

Доброто девойче, а вие вече разбрахте, че е добро, хванало цветето. Извадило го от водата. После го заплело във венчето. Сега то било точно за главицата ù. И сякаш по-светло станало. Девойчето сияело. Двете момичета сложили венчетата и вече щели да тръгват, когато прозвучала песен. Пеело поточето:

 „- Честита да си, девойко мила,

  че цветето в венче си свила.

  Ти, че не извади мокро цвете,

  късмет изпусна от ръцете.”

Двете момичета разбрали песента на поточето. Доброто казала „благодаря”, а приятелката ù: „какво ли разбираш”.

Тръгнали към къщи. Когато минали край едно блато,  видяли тъкана торбичка в калта.

- Вземи торбичката, по-близо си - казало доброто момиче. - Кой ли я е изтървал? Коя ли майка е тъкала платното, да направи с любов тази торбичка?

 - Не искам да се цапам. Ти си я вземи.

Извадила добрата девойка торбичката. Поизцапала се, но била доволна.

- Като я изпера, който я е изгубил, ще я познае.

Отишли си девойките по домовете. Знаете какво станало после, нали? Девойката изпрала и изсушила торбичката. Закачила я на оградата и двете приятелки зачакали. Искали да видят  чия е.  Минал момък, видял я и радостно извикал:

- Кой ми намери торбичката?

- Аз я намерих - побързало да излъже лошото момиче.

- Не е вярно - казало момчето - Виж, венчето ти повяхна. Обърнал се към доброто девойче:

- Само ти си била. Нали твоето венче още по-свежо стана. Искам да си честита - ще се оженя за теб. Ще живеем щастливо, само да си съгласна.

- Ами аз? Потокът каза, че късметът ми е бил в ръцете. Къде е?

- Ти не лъжи, не щади труда си, не се страхувай да изцапаш ръцете си. Тогава късметът ти няма да се изплъзва. Ще намериш и ти щастието си.

- А ние, ние да тръгваме. Да тръгваме към нашето щастие.