Знаеш ли накъде вървиш?
- Не, нали все някъде ще стигна!

...

Колкото повече вървеше Ламята Спаска, толкова повече се губеше и, разбира се, по-щастлива ставаше, защото този, който не знае накъде отива,  накрая винаги стига дотам, накъдето се е запътил.

... (Спорен въпрос е дали тя наистина се стремеше до определено място или просто вървеше без път и посока като разчиташе на провидението, защото нямаше как да разчита на картата и когато накрая стигна до Безкрая, тя разбра че целта и винаги е била Нищото и тъй като то не съществуваше, Ламята Спаска накрая спря да си почине доволна.

...."Това е, рече си Ламята, нали казваха хората да бързам бавно а аз като се засилих, и сега ако си нямаш работа търси Нещото след Нищото"

И тя сериозно се замисли как да се справи с тази сложна и невъзможна дилема, защото търсенето на прости отговори чрез сложни схеми винаги водеше до един и същи резултат, а от него до пълния хаос разстоянието бе само една крачка или само една мисъл, в зависимост от това дали движението или интелекта бяха водещи, а тъй като при нея явно нямаше не само непълно, ами и  каквото и да било съответствие, тя с право предположи, че трябва да е омагьосана царска дъщеря, опитваща се да направи политическа кариера, защото с тези нейни неустоимо-неукротими  безценни качества каква друга би могла да бъде.