15.06.2007 г., 22:19

La donna e mobile

1.2K 0 1
1 мин за четене
 

Знаеш ли накъде вървиш?
- Не, нали все някъде ще стигна!

...

 

Колкото повече вървеше Ламята Спаска, толкова повече се губеше и, разбира се, по-щастлива ставаше, защото този, който не знае накъде отива,  накрая винаги стига дотам, накъдето се е запътил.

... (Спорен въпрос е дали тя наистина се стремеше до определено място или просто вървеше без път и посока като разчиташе на провидението, защото нямаше как да разчита на картата и когато накрая стигна до Безкрая, тя разбра че целта и винаги е била Нищото и тъй като то не съществуваше, Ламята Спаска накрая спря да си почине доволна.

...."Това е, рече си Ламята, нали казваха хората да бързам бавно а аз като се засилих, и сега ако си нямаш работа търси Нещото след Нищото"

И тя сериозно се замисли как да се справи с тази сложна и невъзможна дилема, защото търсенето на прости отговори чрез сложни схеми винаги водеше до един и същи резултат, а от него до пълния хаос разстоянието бе само една крачка или само една мисъл, в зависимост от това дали движението или интелекта бяха водещи, а тъй като при нея явно нямаше не само непълно, ами и  каквото и да било съответствие, тя с право предположи, че трябва да е омагьосана царска дъщеря, опитваща се да направи политическа кариера, защото с тези нейни неустоимо-неукротими  безценни качества каква друга би могла да бъде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...