Познавах я чрез Него. По време на излетите ни сред природата, ме занимаваше с Нея. Разтропано „момиченце", много е работна, добре, че е Тя, защото не знаел как ще се справи с многобройните си служебни задължения. Да е жива и здрава, за да вървят и неговите неща. Слушах го и се забавлявах на всяка дума, която излизаше от устата му. Приемах казаното за чиста монета, затова обикнах и Нея. Мъжете са малко нескопосани и непохватни и добре е, че има колежки, които доизкусуряват недотам добрата им работа. Времето течеше неусетно. Той ставаше все по-тих и някак смирен, понякога гузен в моята компания. За да разсея мислите на подозрението и променя настроението, аз започвах да му говоря за Нея и определено резултатът не закъсняваше. „Свежата плът", както обикновено я наричахме на шега, действително внасяше свежест в нашите отношения.
Службата и служебните ангажименти все повече обременяваха съзнанието му. Превърнах се в „изповедник" на проблемите, които сам си създаваше. Страхуваше се от „остар ...